Клайв Къслър - Часът нула

Кърт рязко зави надясно и с крайчеца на окото си зърна малка експлозия. Избегна я и зави наляво – само за да види втора.

Експлозиите не бяха придружени от никакъв звук, от никакъв трус или дим. Всъщност приличаха повече на размазаната следа зад двигателя на летящ самолет.

– Това ли е, което си мисля?

– Изсмуквач! – викна Хейли. – Дръпни се от пътя му!

– Умен съвет – отвърна Кърт.

Продължиха с главоломна скорост и Кърт се помъчи да види някакви подробности от почти лишения от отличителни черти терен, който фучеше покрай него. Дори с очилата, светлината беше толкова слаба, че беше почти невъзможно да различи низините от възвишенията. На два пъти едва не се преобърнаха в неравни участъци от терена, а после ненадейно се озоваха във въздуха, след като излетяха от ръба на малка тераса.

Снегомобилът изхвърча във въздуха със скорост шейсет и пет километра в час, пропадна около метър и половина надолу и се стовари тежко на склона като участник в офроуд рали.

Брадичката на Кърт се удари в предното стъкло и го разби, а самият той се разтресе от удара. Хейли се задържа на седалката само защото го беше стиснала за кръс­та като боа удушвач.

Без колебание ховъркрафтът се хвърли над същия ръб, понесе се надолу и се приземи плавно на въздушната си възглавница без следа от сътресението, което усетиха Кърт и Хейли.

Брадичката на Кърт кървеше, а умът му препускаше. Сега откри същото, което Джо бе открил в пустошта: ховъркрафтът беше превозно средство, което може да мине през всякакъв терен.

Кърт се понесе напред, като отчаяно се опитваше да намери начин да се изплъзне от хватката му.

Докато Кърт и Хейли летяха напред, Джо Дзавала разбра, че се е насочил в грешна посока – носът на машината му сочеше към хребета, на който се бяха изкачили Кърт и Хейли. Той бързо даде газ и завъртя ръкохватките. Двигателят зафуча, а веригите се завъртяха. Джо обърна снегомобила в друга посока.

Машината се изстреля напред и профуча нагоре по малко възвишение, а после се спусна надолу, от другата страна. Без малко да изкорми един от руснаците.

Плътно зад превозното средство на командосите един от сивите ховъркрафти летеше надолу по хълма. Широк и плосък, той напомняше на Джо на морската риба скат. Централната част на машината беше издигната, за да побере пътническа кабина и двигател с турбина, а по-тънката част, която я заобикаляше, и гумената подложка под нея, бяха предназначени преди всичко да създадат възглавницата от въздух, по която се движеше ховъркрафтът.

Докато сивата машина преследваше руските командоси, Джо се вряза зад нея. Остана с впечатлението, че шофьорът не го е видял, тъй като вниманието му остана приковано в първоначалната цел. Докато се носеха по леда, Джо се опита да вземе пушката, която висеше на гърба му, и едва не се разби.

Най-накрая успя да плъзне пушката покрай тялото си и я остави от едната си страна, закачена на ремъка, който продължаваше да виси през рамото му. Скъси дистанцията между себе си и мишената, като пилот на боен самолет, който се опитва да спаси живота на един от пилотите на поддържащите самолети. Докато ховъркрафтът минаваше пред него, Джо се опита да вдигне предпазителя, но с дебелите ръкавици, които носеше, това се оказа невъзможно. Все още се бореше с пушката, когато руският снегомобил зави рязко надясно.

Ховъркрафтът го последва и Джо се наклони, докато на свой ред завиваше с широко движение, за да може отново да вземе на прицел противника си. Вдигна ръка към устата си, захапа ръкавицата и я издърпа. Пръстите му мигновено замръзнаха от ледения въздух, но с гола ръка успя да хване по-здраво пушката, да дръпне предпазителя и да стреля.

От дулото се изсипа порой от куршуми, но до един се оказаха безполезни.

Ховъркрафтът зави наляво и Джо отново стреля. Този път улучи – във въздуха се разлетяха късчета фибростъкло, но ховъркрафтът продължи да се носи напред.

Пред тях двамата руски командоси бяха стигнали до тесен процеп между скалист хребет и висока пряспа мек сняг. Снегомобилът им профуча през процепа – фатална грешка.

Шофьорът на ховъркрафта с лекота ги взе на прицел и натисна спусъка на собственото си оръжие. Директен удар от изсмуквача повали руснаците и спря двигателя на снегомобила. Машината се преобърна. Дясната част на ските се закачи в една бразда и снегомобилът се плъзна безконтролно, а безчувствените командоси излетяха в две различни посоки.