Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Кобурите и коланите с пълнители са празни. Халки­те на радиостанциите също. Предполагам, че това са били пазачите на камионите, не шофьорите.

- Да, има логика - съгласи се Кърт. - Някой трябва да пази превозното средство при подобни операции. Двамата ни приятели явно са заели мястото на тези. Всеки е в различен камион.

- Пазят товара и чакат да пристигнат шофьорите - предположи Джо.

- И аз така мисля.

- И сега какво?

- Време е да се качим без билет - каза Кърт. Ще натоварят хакерите и да се надяваме, че ще ни отведат право при Сиена.

- Ами ако я държат в двореца на Ким Чен Ун? - попити Джо.

- Тогава ше се разходим из Северна Корея - каза Кърт.

- Не ми харесан там - намръщи се Джо. - Нe предлагат мексиканска храна. Всъщност нямат много храна като цяло.

И на Кърт ме му се нравеше да се озоват в тази затворена държава, но не мислеше, че ще ходят дотам.

- От това, което знам от полковник Ли, границата е затворена. Дори да не беше, няма как този двамата да прекосят Демилитаризираната зона с огромни камиони, маркирани с логото на „Дасшан“.

- Да, имаш право - каза Джо. - Но все пак ми се ще да извикаме кавалерията.

- Ако ги спрем сега, никога няма да намерим Сиена - погледна го Кърт. - Не съм дошъл дотук, за да си сваля ръката преди последното раздаване. Но ако искаш да ос­танеш, ще те разбера.

Джо поклати глава и с изсумтяванс отлепи козята брадичка и така приключи преобразяването от Солано в Дзавала.

- И да се върна на „забавата“ горе? Не мисля. Ако не отиваме в така наречената Корейска народнодемократич­на република, къде отиваме тогава?

- Полковник Ли каза, че кибератаките не могат да се проследят до локации в Северна Корея, макар да са сигур­ни, че тя стои зад тях. Каза, че този Отдел 121 има хора из целия свят: в Китай, Япония, дори тук, в Сеул. Ако това наистина е така, може изобщо да не излезем от града.

Джо се ухили.

- Радвам се, че мислиш така - каза той. - Сигурен съм, че както винаги грешиш, но по-добре да останем оптимисти, докато не угасне и последната надежда.

Кърт върна поглед към мъртъвците - до телата им вече се оформяха локвички кръв.

- Тази мушама няма да ги скрие задълго - каза той, - което значи, че приятелчетата ни знаят, че не могат да се преструват кой знае колко време. Каквото и да мислят да правят, ще е скоро.

- Добре, да вървим - каза Джо. - Но ако се окажем в складовете в Инчхън или рекат да ни товарят на някой боинг-747, определено звъня на кавалерията, да знаеш.

- Дадено!

Джо покри отново телата, a Кърт отвори леко вратата и влезе в гаража Прокроднаха се между камионите като улични котки, като гледаха да стоят по-далеч от обсега на огледалата. Щом стигнаха до първата каросерия, Кърт отвори вратата и махна на Джо да влиза, след което и сам се вмъкна.

Джо освети вътрешността с телефона си и разгледа товара.

- Компютри и високотехнологични сървъри, доколкото виждам. В информационния център на Ирам съм виждал подобни работи.

- Значи сме там, където трябва - зарадва се Кърт. - Това сигурно е предназначено за киберотряда на севернокорейците.

Свиха се зад купчина оборудване, седнаха и се облег­наха на стената на каросерията. Дори някой да отвореше вратата, нямаше да може да ги забележи.

Не след дълго отвън се чуха гласове - говореха на ко­рейски, но прозвучаха и заповеди на развален английски. Каросерията потрепери, двигателят ревна и камионът се раздвижи. Бавно сс затътриха през гаража, изкачиха някаква рампа и постепенно скоростта се увеличи.

След няколко завоя - май се движеха по градските улици, камионът увеличи още скоростта. Кърт извади телефона и видя, че сигналът е добър, така че включи навигацията. Скоро на картата се появи малка движеща се синя точка.

- Накъде вървим? - попита Джо.

- Не искаш да знаеш - отвърна Кърт.

За жалост пътуваха по магистралата, право на север към Демилитаризираната зона.

Себастиан Бревар седеше на верандата в огромното си имение, точно над басейна с олимпийски размери, в който плуваше почти всяка сутрин. В този момент един прислужник му донесе закуската - палачинки и пресни плодове.

Себастиан тъкмо го отпрати, когато се появи Лорен.

- Предполагам че имаш добри новини - посрещна го Себастиан.

- Калиста съобщи, че плана за проникване е влязъл в действие - съобщи Лорен. - Еган е с нея.

Всичко се нарежда, както го планирахме, помисли си Себастиан.

- Провери дали спасителната група е готова да я изве­де оттам, щом ни даде сигнал.