Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Ами вентилационната шахта? - попита Джо, като ог­леда филигранната решетка над главата са.

- Хората няма как да се покатерят във вентилационна шахта - отговори Кърт от една от кабинките. - Най-вече защото по шахтите нагоре може да се издигне само въздух, и хората са по-тежки от въздух.

- Да, особено след онези ордьоври.

- Погледни това - рече Кърт и посоча към пода на ку­бинката.

По полираните гранитни плочи се виждаше фин слой бял прашец.

- Прилича на мазилка - взря се Джо.

- И аз това си помислих - отвърна Кърт и откри про­цепът, замазан набързо с бързосъхнещ гипс.

С малко усилие Кърт успя да провре пръста си в процепа и да издърпа панела. Беше квадрат метър на метър - достатъчно голям, за да мине човек през отвора.

- Или имат огромни мишки, или е минала оттук.

- А докъде води? - попита Джо.

Кърт надникна вътре.

- Гледах тези коридори на чертежите на сгрддата. Място за поддръжка между стените. Много тръби и електрически мрежи. Отдясно е тъмно, но вляво важдам светлина, може би на трийсет метра оттук. Прилича на процеп под врата.

- Можем ли да минем? - попита Джо.

- Има само един начин да разберем - отвърна Кърт и влезе.

Джо заключи вратичката на кабинката и последва Кьрт. Постара се да върне панела на мястото му и, като се обърна, халоса главата си в една тръба. Ударът отекна в мрака.

- По-тихо! прошепна Кърт.

- Нищо не виждам!

- Почакай!

Синкава светлина от телефона на Кърт изпълни прос­транството край тях. Стигаше, за да виждат малко пред себе си и Кърт продължи нататък, следван от Джо.

Стигнаха до четвъртита метална врата с малка дръжка и Кърт се приведе и я открехна.

- Какво виждаш? - попита Джо.

- Коридор и противопожарен изход.

Кърт провря широките си рамене през тясната вратич­ка и излезе.

Когато и Джо се измъкна, Кърт го огледа критично.

- На нищо не приличаш!

Джо се погледна. Безупречното му бяло сако беше покрито с черни петна от масло и сивкав прахоляк. Свали го, както и вратовръзката, и ги хвърли в тъмния коридор, преди да затвори вратата.

- И бездруго ми беше писнал вече тоя клоунскн кос­тюм. А сега накъде?

- Добър въпрос - отвърна Кърт. - Тук не би имала как­во да прави. Ако иска да пресече пътя на хакерите, трябва да ги и изпревари при превозното средство, което са реши­ли да използват.

- На покрива има площадка за хеликоптери - каза Джо.

- А в мазето - гараж - добави Кърт.

- Ако е щяла да вземе асансьора нагоре, не би дошла оттук.

- Значи е по стълбите надолу.

Без да се бави, Кърт прекоси коридора към аварийната стълба и открехна вратата. Подобно на повечето аварий­ни стълби, и тази беше метална и се спускаше на зиг-заг. Оше щом отвори вратата, Кърт чу бързи стъпки надолу по стълбището.

Застана до перилата и видя някъде долу женска длан, която се плъзгаше по металния парапет. Явно собстве­ничката ѝ бе устремена към мазето. Ала не беше сама - дланите бяха две.

Кърт отстъпи назад и вдигна два пръста. Джо кимна. Кърт посочи краката си.

- Махаме обувките! - прошепна той.

Джо се събу.

- Ако караме така, докато ги настигнем, ще съм гол.

- Това ще я уплаши хубаво - отвърна Кърт. - Да не говорим за всички останали.

Оставиха обувките и заслизаха по чорапи, пристъп­вайки леко, но бързо. Придържаха се по-далеч от стра­ничните перила, за да не ги забележат мъжа или жената.

Подминаваха шестия стаж, когато жената и приятелят ѝ стигнаха до подземието. Отвори се врата и се чуха изстрели през заглушител - три изстрела и две глухи тупвания.

- Убиха някого - прошепна Джо.

Кърт спря и погледна надолу. Мъжът и жената влаче­ха телата на двама охранители. Калиста и мъжът взеха няколко неща от телата, покриха ги набързо с мушама и излязоха.

- Какво са намислили? - зачуди се Джо.

Кърт нямаше представа. Когато вратата се затръшна, той отново пое надолу, колкото може по-бързо. Стигна до подземието и се притисна към вратата, поглеждайки през кръглото замрежено прозорче. Жената се виждаше ясно. Косата ѝ бе къса и черна и беше облечена в униформата на един от охранителите на Тан Ранг.

- Влиза в кабината на някакъв товарен камион.

- Ами приятелят ѝ?

Кърт се огледа. Мъжът не се виждаше, но някъде се затръшна врата на камион, а стъклото пред Кърт завибрира. Значи онзи се бе качил другаде. Засега не правеха нищо.

- Огледай тези на земята, ако обичаш - помоли Кърт и хвърли поглед към Джо,

Докато Кърт наблюдаваше неподвижните камиони, Джо се върна при стълбището и огледа мъртвите,