Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Трябва ми място за работа - погледна ги Джо.

Мъжете отстъпиха на метър-два.

Джо остави куфарчето си на земята и огледа картината на слабата светлина. За щастие я разпозна. Беше „В Тортони“ на Мане.

Джо бързо си припомни какво знае за нея. Маслена картина, Мане я е рисувал няколко години и я завършил около 1880 година. Представляваше портрет на мъж с ци­линдър, на маса в кафене „Тортони", което самият худож­ник посещавал често.

Но има и друго...

- Изненадан ли сте да я видите отново? - попита Акоста, почти през смях.

Разбира се! Джо почти беше забравил, че през 1990 година картината е била открадната от музея „Гарднър” в Бостън, заедно с още десетина други платна, на обша стойност около половин милиард долара. Солано бе работил там по време на кражбата.

Джо запази спокойно.

- Ако е истинска - отвърна той. - През последните десет години съм виждал поне пет фалшификата, някои дос­та добри. Ще се вълнувам, когато се уверя, че е истинска.

- Уверявам ви - рече Тан Ранг зад гърбовете им, - съвсем истинска е.

Джо сви рамене, отвори куфарчето и извади малко приспособление, подобно на камера.

- Какво ще правите с това? - попита Тан Ранг.

- Това е инфрачервен скенер. Настроен на подходяща честота, ще ми позволи да видя какво има под горния живописен слой и дали под него има други образи.

Тан Ранг като че ли трепна и Джо се запита какво ще се случи, ако отдолу сс появи картинка на Мики Маус или Бъгс Бъни. Навярно щеше да избухне престрелка между Тан Ранг, Акоста и бандитите им. Не му се щеше да попадне насред този кръстосан огън.

Включи скенера и разгледа картината. За шастие ня­маше анимационни герои, но личаха няколко допълни­телни линии. Приличаха на скица на малка сграда. Джо записа нещо в един бележник и изключи скенера.

- Е?

- Не съм готов - отвърна Джо. - Изгасете осветлението, моля.

Затъмниха стаята и Джо включи ултравиолетово фенерче, та да разгледа нюансите на бялото в картината.

- Не се забелязват промени. Няма знак от по-нови пигменти. Нивото на флуоресценция е точно каквото трябва. Пигментите биха могли да са от 19-и век.

Лампите светнаха, а Джо забеляза, че физиономията на Тан Ранг вече бе доволна.

- Ами следите под картината?

- Малцина знаят това - рече Джо, измисляйки си история, която се надяваше, че няма да имат време да проверят, - но Мане е нарисувал тази картина върху друга. Сле­дите под нея са очертанията на склад за карети в Тулуза.

- Значи е автентична?

- Или е съвършено копие.

- Какво искате да кажете? - тросна се Тан Ранг.

- Нищо - рече Джо. - Но ми кажете, вие ли сте открад­нал картината?

- Разбира се, че не.

- Тогава сте я купил от крадците. Тези хора са прес­тъпници. Едва ли сте приели на доверие, че ще ви дадат оригинала.

Кореецът се наежи.

- Не бих бил толкова глупав, та да купя фалшива картина.

- Трябва да има начин да разберем със сигурност - каза Акоста.

- Увеличете светлините докрай - каза Джо. - Едно не може да се изфабрикува. Когато картината остарява, масле­ните бои изсъхват и се напукват. В зависимост от това кога е рисувана картината и каква боя е използвана, се оформят раз­лични по вид пукнатини. Нещо като специфичен отпечатък.

Джо огледа отблизо повърхността на картината. Бяха му казали, че пукнатините по френските картини обик­новено са по-заоблени, а тези по италианските оформят правоъгълничета, подобно на „Мона Лиза“.

За голямо разочарование на Джо, нито едно от двете не личеше в картината на Мане. Имаше вертикални пук­натини, както и няколко хоризонтални, но нищо от това не приличаше на шарките, за които му бяха казали. Изва­ди лупа, за да погледне отново и да спечели малко време. Колкото повече гледаше обаче, толкова повече се убеж­даваше, че това е фалшификат.

Докато Джо се правеше на експерт, Кърт следеше тайнствената жена от яхтата. Забеляза, че тя се движи от бара към градината и обратно. Всеки път обхождаше различна част от градината и после докладваше на мъжа, който не помръдваше от бара.

- Търси нещо - промърмори на себе си Кърт.

Приближи внимателно до двойката и успя да дочуе част от разговора им. Мъжът я наричаше „Калиста”. Кърт вече имаше име, макар и вероятно да беше фалшиво.

Тя поклати глава след последния му въпроса и рече:

- Акоста и Тан Ранг никакви не се виждат. Сигурно правят размяната. Време е да застанем на позиция.

Мъжът кимна.

- Добре - каза той. - Да побързаме.

Kърт се обърна с гръб към тях и мина между двама корейски бишссмсни, които оживено спореха за нещо. Закима, сякаш бе съгласен с нещо от казаното, а те го изгледаха объркани н продължиха разговора си.