Клайв Къслър - Призрачният кораб

Калисти и мъжът подминаха Кърт и тръгнаха в различни посоки. Кърт последва жената през закритата част на залата и после по малък коридор. Тя влезе през единствената врата в коридора и я затвори зад себе си. Беше дамската тоалетна.

Остин се огледа къде да застане, за да наблюдава вратата. Коридора свършваше малко след вратата на тоа­летната. Вместо да се приближи към нея, той се отдръпна и застана така, че да може да наблюдава коридора в мати­раното стенно огледало.

Скоро вратата се отвори.

Кърт не откъсна поглед от отражението на жената, до­като тя се връщаше в градината. Подмина го, без да го погледне. Само че Кърт забеляза нещо различно у нея. Походката ѝ беше друга, пo-елегантна и не толкова eнергична. А и роклята ѝ сякаш ѝ бе отесняла леко.

Кърт не виждаше лицето, но нямаше и нужда - жената беше друга.

На петдесет и втория стаж Джо се взираше в карти­ната и се чудеше какво да прави. Ако я обяви за фалшификат, щеше да настане ад. Ако пък каже, че е истинска, а това е тест, организиран от Акоста или от Тан Ранг, прикритието му заминаваше по дяволите.

- Е? - попита Тан Ранг. - Какво е мнението ви?

Джо поглади фалшивата си козя брадичка.

- Ще кажа... Ще кажа... Обърна се към Акоста и рече: ще кажа, че ми иде да се просълзя, че се срещам отново с този стар приятел. Никога не съм предполагал, че ще го видя отново.

Тан Ранг се отпусна. Акоста въздъхна.

Джо също.

- Да - рече той. - Мога да ви увери, че това е творба на майстора. Погледнете мазките и дълбочината на цветовете. И двамата сте късметлии.

- Добре тогава - каза Акоста и махна към едноръкия. - Плати му.

Онзи извади куфарче, което приличаше досущ на това на Солано.

- Втората част от заплащането ви. Сто хилиди евро.

Джо отвори куфарчето, прегледа парите и го затвори.

Докато правеше това обаче едноръкия отнесе собственото му куфарче, заедно с проследяващото устройство и него.

- Химикалката ми. В куфарчето е.

Акоста се засмя и тупна Джо по гърба.

- Можете да си купите цял завод за химикалки с това, което ви платих.

Джо се засмя в опит да скрие разочарованието си. Едноръкият се отправи към заседателната зала, а Джо реши да не предприема нищо, за да не привлича внима­нието към себе си.

- Е, радвайте се на остатъка от вечерта - каза Акоста. - Може би жените, с които си говорихте, още са там, къ­дето ги оставихте.

- Да се надяваме - отвърна Джо.

Тан Ранг посочи към асансьора и Джо се упъти натам. Звънчето дрънна и вратата се отвори. В този момент Джо чу част от разговора на Тан Ранг и Акоста.

- Хората ти са преминали теста. Работата ни приклю­чи. Подготви ги за преместване.

Джо не можеше да се задържи повече. Влезе в асансьо­ра и изчака вратите да се затворят.

Щом асансьорът започна да се спуска, Джо активира микропредавателя от ЦРУ, малко водоустойчиво приспособление, прикрепено към един от кътниците му. Говореше едва-едва, без да движи устни.

- Слушаш ли, друже?

След миг Кърг отвърна:

- Тук съм!

Малкият говорител резонираше в челюстта му и гласът на Кърт се чуваше буквално в главата му.

- Слизам - прошепна Джо.

- Мисията изпълнена ли е?

- Не точно. По-добре да напускаме сцената.

- Защо бързаме?

- Ами, първо, картината е фалшива и съм сигурен, че Тан Ранг го знае. Ако Акоста също разбере или, ако Тан Ранг заподозре, че аз съм разбрал, но съм си премълчал... Е, да ка­жем, че не бих искал да съм на мястото на Солано в момента.

- Само че си.

- Именно! Освен това взеха куфарчето с предавателя и ми дадоха същото, но пълно с пари. Без предавателя обаче не можем да довършим мисията.

- Не е точно така - каза Кърт. - Имаме вече план Б.

- План Б ли?

- Единственият човек на света, който иска да намери Сиена, колкото и ние. И ако съм прав, тъкмо започна да действа по въпроса.

- Тайнствената жена.

- Днес беше червенокоса, наричаха я Калиста.

Асансьорът най-после стигна до единайсетия етаж.

Джо бързо излезе.

- Да побързаме тогава. Къде си?

- Готвя се да се вмъкна в дамската тоалетна.

- Знаех, че си отчаян, но малко прекаляваш, не мис­лиш ли?

- Тя влезе преди малко - прошепна Кърт. - Почти веднага след това излезе друга жена с нейните дрехи. Предполагам, за да заблудят камерите на Тан Ранг. Самата тя още не се е появила.

- Мислиш, че се е измъкнала през някой прозорец?

- Или задва врата. Ще вляза да разбера.

- Смислен план. Идвам!

Докато Джо стигне до тоалетната, Кърт вече бе сло­жил количка за чистене пред вратата, за да покаже, че е затворена, и беше влязъл. Джо го откри да опипва и да почуква по стените за тайнн панела. Нямаше нито прозорци, нито задни врати.