Клайв Къслър - Призрачният кораб

Кърт кимна.

- Знаеш какво казват. В калта има злато.

- Злато ли?

- Пари, много пари.

- А, ясно. Да се надяваме в калта да има и компютърни експерти.

- По-добре тук, отколкото оттатък границата - добави Кьрт.

Камионът продължи да боботи, ала постепенно започ­на да забавя скоростта и накрая спря със съскане. Ярките прожектори на бунишето внезапно угаснаха.

- Влязохме в някакво депо. Може би е товарен хангар

Кърт се изправи и застана в готовност за действие, щом камионът спря. Прикри се зад една купчина компю­търни чаркове, така че да не се вижда от вратата. Джо стори същото.

Зачакаха в тъмното, като слушаха разговорите на ко­рейците отвън, докато накрая някакво тежко механично проскърцване не ги изненада. Почти незабавно камионът се раздвижи. Не напред или назад, а надолу.

- Защо имам чувството, че ми потъват гемиите? - про­шепна Джо.

-Точно това се случва - отвърна Кърт.

Спускането отначало сякаш бе бързо, а после по-бавно, но Кърт знаеше, че това е илюзия, подобно на усещането в самолет, че не се движиш, докато всъщност се носиш с хиляда километра в час. Все още се спускаха, но с постоянна скорост. Просто телата им бяха привикнали към равномерното движение.

Кърт погледна към часовника си. Когато забавиха и спряха, той каза:

- Деветдесет секунди. Колко бързо мислиш, че се дви­жихме?

- Не особено - рече Джо, - може би половин-един ме­тър в секунда.

Кърт пресметна набързо.

- Значи сме на около седемдесет метра под повърх­ността.

След гладкото возене, нещо ги раздруса - някакъв кран сграбчи контейнера и го вдигна от камиона.

Кърт гледаше през дупчицата и описваше случващото на Джо.

- Кранът ни мести към някаква платформа.

Завъртяха се бавно.

- Сега виждам другия камион - каза Кърт. - И Калиста. Върви към контролния пункт.

Той почука на вратата и зачака да отворят.

- Не отваряйте... - прошепна Кърт.

Никой обаче не чу мисловното му предупреждение. Отвори един охранител, на когото Калиста връчи някакъв документ и докато той го разглеждаше, тя извади писто­лета си и спокойно го застреля. Изстрелите бяха точни, бързи и последователни, без следа от припряност. Жена­та бе студена и ефикасна.

В почти същия миг приятелят на Калиста сграбчи шо­фьора и счупи врата му с отвратителен пукот. Покрай крана изтичаха двама мъже, за да се намесят, но бяха раз­стреляни веднага. Помещението утихна.

- Ами другият шофьор? - прошепна Джо.

- Вероятно е мъртъв - предположи Кърт. Калиста на­вярно бе свършила работата, преди да излезе от камиона.

- Това твое момиче е ледена принцеса - рече Джо.

- Не е мое момиче.

- Насам ли идват?

- Не. Влизат в контролния пункт.

Калиста, която нямаше представа, че я наблюдават, влезе и незабавно се зае с един от компютрите. Трябваха и само трийсет секунди, за да проникне в системата.

Егън, третият ѝ брат, влезе при нея.

- Товарителната платформа е сигурна - каза той. - Ня­кой знае ли, че сме тук?

- Погрижих се да не вдигнат тревога - каза Калиста. Мина през защитните протоколи и провери за обезпоко­ителни знаци. - Всичко е наред, никой не ни е забелязал. Изведи хакерите от втория камион. Ще ги изпроводим.

- Колко души са от другата страна? - попита Егън.

- Милион севернокорейски войници - рече тя с усмивка.

- Знаеш какво имам предвид.

- Според списъка с работниците от компютъра са сто и двайсет. Повечето са на повърхността и в най-горната товарителна зона. До по-дълбоките нива достъп имат само четиресет души, две смени от по двайсет. Тъй че само с толкова ще трябва да се разправяме.

- Но сме само двама - отбеляза той.

- Така е по-интересно, не мислиш ли?

Егън се втренчи безмълвно в нея.

- Спокойно - рече тя и отвори пакет с три метални кутии, по които имаше странни означения. - Това ще из­равни шансовете.

- Нервнопаралитичен газ?

- Не, не е толкова опасно - обясни тя. - Това е бързо действащ паралитичен агент. Сковава централната нервна система за десетина минути. Няма да са в безсъзнание, нито ще са мъртви, но ще са доста по-лесни мишени Ще нахъл­таме в главната контролна зала изненадващо и ще пуснем газа през цялата станция. Останалото е лесна работа.

- Имаме ли противогази?

Калиста извади два - приличаха по-скоро на по-голе­ми хирургически маски и покриваха само носа и устата.

- Няма да ни трябват задълго. Газът се неутрализира след шейсет секунди.

- Но първо трябва да минем през тунела.

В този момент на екрана се появи съобщение на корей­ски. Калиста го сканира с едно устройство, което преведе думите.