Клайв Къслър - Призрачният кораб

Какъвто и прийом да бяха използвали, за да стигнат чак дотук, вече явно не им помагаше. Из целия комплекс запищяха аларми.

- Дотук с мира и тишината - поклати глава Джо.

- Хайде! - подкани го Кърт и се затича към сражението

Притиснат до стената край една отворена врата, Кърт чу поредния залп, а след това и вик от болка, последван от втора експлозия на димна граната.

Кърт надникна в помещението. Калиста лежеше на една страна, а от ухото ѝ течеше кръв. Приятелят ѝ стре­ляше в изпълнената с дим стая, но един куршум го изтласка назад, а втори го улучи право в гърдите.

До тях лежеше Сиена Уестгейт.

Кърт се вцепени от изненада. Не можеше да повярва. Сиена беше жива. Или поне доскоро. Сега...

Трима севернокорейски войници сс втурнаха през дима. Кърт инстинктивно откри огън и повали първите двама, а с третия изстрел рани последния войник, който се оттегли сред дима.

- Прикривай ме! извика Кърт на Джо.

Джо зае позиция и започна да стреля. Кърт пропълзя в стаята, хвана Сиена и я извлачи. Тя простена - беше жива.

Oт другия край на стаята поредният огнен залп засипа рамката на вратата и стената.

Джо стреля още няколко пъти. Внезапно ответният огън прекъсна и Дзавала видя, че последният жив войник тича към стълбището.

- Нещо ми подсказва, че ще се върне с бандата - про­викна се Джо.

- Няма да ги чакаме - заяви Кърт. - Към асансьора.

Джо изтича натам, а Кърт подхвана Сиена.

- Кърт? - гласът ѝ беше сипкав, сякаш ѝ беше пресъх­нало гърлото.

- Добре ли си? - попита Кърт.

- Как... Какво... Какво правиш тук?

Определено беше объркана.

- Дълга история. Можеш ли да ходиш ?

Тя се опита да се изправи, но залитна.

- Не си усещам... краката.

- Преметни ръка през врата ми. Трябва да се махаме оттук.

Сиена изпълни и той ѝ помогна да стигне до асансьора. Там я подпря на стената и посочи Джо.

- Остани с него!

- Защо? Къде отиваш?

- Да върна една услуга.

Джо му хвърли нетърпелив поглед.

- Кърт, след малко тук ще гъмжи от севернокорейци.

- Още една причина да го направя.

Кърт пусна Сиена и излезе от асансьора.

Джо освободи стоп-бутона.

- Ще ти пратя асансьора обратно, когато излезем.

Кърт кимна и пое по коридора. Сиена не откъсна пог­лед от него, докато вратите не се затвориха.

Димът от престрелката и от гранатите вече беше из­пълнил коридора. Червените светлини на противодимни и противопожарни аларми пулсираха през него.

Когато Кърт стигна до Калиста, тя тъкмо се свестя­ваше. Вероятно една от димните гранати бе избухнала твърде близо до нея.

Той приклекна и я раздруса.

- Ей, помниш ли ме?

Подобно на Сиена, и на Калиста ѝ трябваха няколко мига да го познае. Тя посегна към пистолета си, но Кърт го изби от ръката ѝ.

- Няма да убиеш спасителя си, нали?

Тя се огледа.

- Егън...

- Ако имаш предвид партньора ти, мъртъв е.

Кърт не забеляза особена емоция при тази вест. Пода­де ѝ ръка да се изправи.

- Почакай - каза тя и извади един сребрист цилин­дър. - Хвърли го по стълбището, ще ни спечели няколко минути.

Кърт помогна на Калиста и двамата стигнаха до врата­та. Кърт я открехна и надникна. Севернокорейците вече трополяха по стълбите.

- Завърти върха - каза Калиста, като вече успяваше да се закрепи на краката си и без негова помощ. - И не дишай.

Цилиндърът отскочи от стената и от него засвистя ня­какъв газ. Кърт затръшна вратата и чу как от другата ѝ страна няколко тела се строполиха на пода.

- Не се тревожи, не са мъртви - каза Калиста.

- Повече се тревожа за нас - отвърна той. - Да вървим.

Тя закрачи несигурно напред, но Кърт не възнамеряваше да се приближава твърде много до нея.

- Върви по коридора - нареди ѝ той.

Калиста се оправяше далеч по-бързо, когато имаше стена, на която да се опира. Щом стигна до асансьора нетърпеливо удари с длан бутона.

Когато вратите се отвориха, тя се строполи вътре. Кърт влезе след нея и застана в противоположния ъгъл с пистолет в ръка. Натисна копчето за партера.

Калиста се засмя.

- Наистина си бял рицар. Не можеш да устоиш на де­войка в беда. Дори на такава като мен.

- Не се ласкай - каза той. - Имаш отговори, това ис­кам от теб. Коя си ти? За кого работиш? Какво искаш от Сиена и от останалите?

Калиста се нацупи театрално.

- Надявах се на нещо повече от скучен разговор.

Когато стигнаха до долу, завариха Джо и Сиена при контролния пулт на магнитната вагонетка. За изненада на Кърт, тримата хакери бяха будни и помагаха.