Клайв Къслър - Призрачният кораб

Огледа контролния пулт, но видя само неразбираема каша от корейски и иконки. Нямаше как да разбере кое какво значи. Огледа се, отчаяно търсейки превоз, за който не се из­исква докторат по физика и в ъгъла мерна нещо подходящо.

- Разбира се! - възкликна той. - Рудата все някак трябва да стига дотук.

На платформа, подобна на онази, която ги смъкна долу от другата страна на тунела, се намираше ссвернокорейски ками­он. Беше с открита каросерия и приличаше повече на боклук­чийски камион, отколкото на модерните машини на Тан Ранг.

Джо изтича до кабината, качи се и с oгромна радост видя, че ключовете са на таблото.

- Благодаря ти, Боже, за двигателя с вътрешно горене - каза той, завъртя ключа и се заслуша в сладкия звук на ръмжащия дизелов двигател.

Превключи на първа и успя да докара камиона до пова­ления Кърт.

С немалко усилия успя да качи приятеля си на седал­ката. Кърт се размърда, сякаш се опитваше да плува, но после се отпусна и притихна отново.

Джо седна зад волана и затвори вратата.

- Не се бой, амиго - каза той и запали двигателя. - Отпочини си. А когато се събудиш, ще си поговорим за това кои жени трябва да се спасяват и кои трябва да се изоста­вят. Защото явно още никой не ти е обяснил разликата.

Докато говореше, Джо завъртя волана и успя да насочи огромната машина към тунела, през който вървеше магнитната вагонетка, тунела към свободата. Джо натисна газта и камионът изрева и изпълни тунела с черен дим. После пое напред и започна да увеличава скоростта.

Не бяха успели да се отдалечат много, когато зад гърбо­вете им се разнесоха изстрели. Джо чу рикошетите по ка­бината и избумтяването на една от гумите, която се пръсна.

Като се опитваше да не мисли за опасността, Джо задържа крака на газта. Ревът на ауспуха и ръмженето на двигателя, които се усилваха от отражението в стените на тунела, както истарото шаси, скърцащо здраво на твърдото си окачване, със сигурност известяваха отдалеч за пристигането на камиона, за разлика от почти безшумно придвижващата се вагонетка.

Джо превключи на най-високата предавка и се разсмя.

Наслаждаваше се на врявата и безумството на бягството си. Шумът бе поне сто и двайсет децибела. Само за удо­волствие, той се пресегна и наду клаксона, който проехтя мощно през тунела.

Движеха се с почти осемдесет километра в час, когато Джо видя пред себе си проблем.

На всеки половин километър в тунела имаше стеснение - подсилен бетонен пръстен. Когато приближи първия, Джо беше относително сигурен, че камионът ще мине. Оказа се, че греши. Металният горен ръб на ремаркето се удари в бе­тона и изби няколко парчета. Сякаш се бе взривила бомба.

Второто стеснение бе още по-голямо, ала Джо не нама­ли скоростта. Изпопада още бетон, този път заедно с го­ляма част от ремаркето, което издрънча шумно на земята.

В огледалото за задно виждане Джо видя част от ремаркето, изкривена почти на метър встрани. Хрумна му нещо. Без да забавя, той свърна към стената, докато изкривената част от камиона не се осгьрга в нея сред дъжд от искри. Накрая металът се доразкъса и цялото ремарке падна зад камиона.

Джо хвърли поглед на Кърт.

- Явно наистина никакъв те няма, щом дори това не те събуди.

Джо натисна клаксона още веднъж и не го пусна, дока­то не го заболяха ушите. Искаше целият свят и най-вече южнокорейските военни да разберат, че идва. Това беше единственият му шанс да ги предупреди.

На десет километра оттам в един от южнокорейските подслушвателни постове, младата военнослужеща, ред­ник Чен, наблюдаваше мониторите пред себе си. Южнокорейците бяха поставили подслушвателни устройства из цялата Демилитаризираната зона, за да засичат евен­туални подземни набези от Север.

От време на време чуваха странни неща. Леките земет­ресения им създаваха проблеми, както и атомният тест на севернокорейците - даваха им фалшиви показания. Но досега нищо подобно на това не бяха засичали. Редник Чен повика началника си.

- Чуйте това!

Той се приближи бавно и спокойно.

- Сигурио нещо със системата не е наред.

Редник Чен поклати глава.

- Проверих! Същото засичат и още няколко станции. Не е повреда.

- Дай да чуя.

Началникът си сложи слушалките, а Чен увеличи звука.

- Камиони... Тежки камиони - рече той.

Чуваше се и някакво стържене на метал в бетон.

Компютърът бе съгласен и съобщаваше, че вибрация­та е от повече от едно тежки превозни средства, движещи се с висока скорост.

Внезапно обезпокоен, мъжът вдигна телефона и се свърза с майора в командния център. Докладва му и след това получи още по-смущаваща вест: