Клайв Къслър - Призрачният кораб

- И ние наблюдаваме рязко оживена дейност сред севернокорейските постове от другата страна на Демилита­ризираната зона.

- Къде е това? – попита началникът.

Координатите бяха плашещи. Точно там, където бе за­почнал подземният шум.

- Изчисли скорост и посока.

- Вече са изчислени - рече Чен.

- Да видя!

Тя натисна един бутон и движението на сигнала се показа на екрана. Водеше право от една предполагаема севернокорейска база към частна собственост в южния край на Зоната.

- Какво е това? - попита началникът.

Редник Чен провери и отвърна:

- Бунище. Бунище „Даешан” номер четири.

Мъжът събра две и две и не можа да повярва на очите си. Обади се отново на майора.

- Потвърждаваме едромащабно подземно нахлуване. Изходната точка е някъде около бунището „Даешан“. Пре­поръчвам първа степен на сигурност. Моментална тревога!

Под Зоната Джо нямаше представа какво е предизви­кал, но се надяваше да значи топло посрещане, а не от­крит огън от бандитите на Тан Ранг.

Когато навлязоха в последната част от тунела, теренът се промени, наклонът нагоре се увеличи леко и камионът се позабави. Скоро Джо видя тъмният транспортен център на Тан Ранг. Не го очакваха нито бандити, нито пък южно­корейските войски, което за момента може би бе по-добре.

Зад него обаче бе друго. Няколко магнитни вагонетки го застигаха с бясна скорост.

Когато една от тях приближи, Джо завъртя рязко волана надясно и я изблъска от магнитната ѝ релса. Вагонетката, останала без захранване, се заби в земята и забълва искри.

От втората проехтяха изстрели. И тя наближаваше. За щастие размерите на камиона предпазиха Джо и Кърт от куршумите.

Този път Джо просто натисна спирачките и машина­та спря рязко с писък на гуми и сред облак синкав дим. Неспособна да намали скоростта толкова бързо, втората вагонетка просто се заби в задния край на камиона.

Успешно премахнал преследвачите, Джо отново натисна педала на газта и накрая, макар и трудно, закова камиона в хангара в края на тунела, като блъсна количка­та с титан. Гранулите се пръснаха по земята.

Когато трополенето им утихна, Джо се озърна. Няма­ше никого - нито бандити с оръжия, нито Калиста и ха­керите, нито войници.

Джо обърна глава към тунела. Севернокорейците явно се бяха отказали и се връщаха назад. Навярно не искаха да бъдат заловени oт тази страна на границата.

Джо погледна към Кърт.

- Успяхме - каза той. - И точно както и последния път, ти пропусна всичко.

Джо помисли дали да не потърси стълбище, но не му се ис­каше да мъкне Кърт двайсет етажа нагоре. Вместо това пар­кира до осмоъгълната платформа, с която се бяха спуснали.

Извади Кърт от кабинката, настани го на платформа­та и намери контролното табло. Включи захранването и вдигна ръчката. Механизмите се задействаха и платфор­мата бавно се заиздига.

През това време Джо извади телефона си, надявайки се да улови сигнал, преди да стигнат до горе. Нямаше късмет. Нещо повече, телефонът се държеше странно, все едно някой го блокираше. Когато най-после стигнаха по­върхността, разбра защо.

Трийсет корейски войници ги чакаха с насочени оръ­жия. Джипове с 50-калиброви картечници бяха спрели в полукръг край тях. Блесна прожектор и ослепи Джо. Разнесоха се викове, които нямаха нужда от превод. Джо вече беше вдигнал ръце.

Двама войници изтичаха до него и го накараха да зас­тане на колене.

- Американец съм - каза Джо.

Отдясно трети войник насочи пушка към Кърт.

- Ранен е! - извика Джо. - Трябва му лекар.

Още викове.

- Американци сме. На ваша страна сме, под прикри­тие. Работим за полковник Ли от Националната служба за сигурност.

Никаква реакция.

- ЦРУ! - извика Джо, надявайки се поне това съкращение да разпознаят.

С ярка светлина в лицето му, ясно виждаха, че не е кореец. Неколцина от тях проведоха бърз разговор, след който Джо и Кърт бяха закопчани с белезници и хвърле­ни в един от джиповете.

Докато се измъкваха от депото, Джо видя отблизо кол­ко добре е проработил планът му. Южнокорейски хели­коптери. въоръжени с ракети и прожектори, кръжаха над бунището. Още няколко летяха над линията на Зоната и следяха за нахлуващи войски.

Гъмжеше и от пехотинци. Докато поемаха по пътя към града, Джо видя и няколко танка, които заемаха позиция, а ескадрила от Ф-16 профуча над тях.

Джо се огледа за светлините на Сеул, но целият град бе затъмнен в очакване на инвазия.

- Хм - прошепна си Джо, - май че малко съм попрекалил.