Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Можеш ли да я пуснеш?

Джо погледна Кърт и поклати глава.

- На китайски е - каза той. - Имам предвид, на корейски.

- Може би аз мога да помогна - приближи се Калиста.

Кърт не ѝ се доверяваше, но тя със сигурност също не искаше да остава тук.

Калиста сс съсредоточи върху пулта и прехвърли ня­колко изображения.

- Отрязали са захранването отгоре. Ще опитам да от­меня командата.

Докато тя се опитваше да реши проблема, Кърт хвърли поглед към няколкото монитора в контролния пункт. Единият показваше коридора на престрелката. Другият - стълбището. Явно имаше камери на всеки етаж. Кърт огледа всички монитори. На всяка от горните площадки се виждаха войници нападали като цепеници в несвяст. На най-горният етаж обаче се тълпяха нови, с противо­гази.

- По-добре побързай.

- Мисля, че успях - вдигна очи Калиста. – Качвайте се!

Тримата хакери веднага се раздвижиха. Джо помогна на Сиена, а Кърт стоеше край Калиста, в очакване на не­избежния мръсен трик.

- Спокойно - каза тя. - По-скоро бих лежала в западен затвор, отколкото в севернокорейски.

Натисна една ръчка и захранването се възстанови, чу се жуженето на електричество и свистенето на високо­волтови генератори.

- Качвай се! - нареди ѝ Кърт.

- Трябва да прехвърлим управлението към дистанционното - каза тя и посегна към нещо в джоба си.

Кърт набързо я сръчка с пистолета си.

- Просто дистанционно - каза тя и извади малко ус­тройство със светещ екран. - Ще ни трябва, освен ако не искаш да останеш и да натиснеш старта.

Той грабна устройството от нея и я бутна към ваго­нетката. Щом всички бяха вътре, Кърт натисна светещия зелен бутон. Вместо обаче вагонетката да тръгне, в очите и през мозъка на Кърт премина мълния, а в тялото му се отприщи вълна от болка. Имаше чувството, че пропада от огромна височина.

Калиста го бутна и той се изтърколи на земята до ва­гонетката, вече в безсъзнание.

- Казах ти, че ще съм готова, когато се видим отново - прошепна Калиста.

Джо, стъписан, наблюдаваше случващото се. Нямаше никакво предупреждение за опасност - Кърт изведнъж се строполи, сякаш някой бе угасил лампите в мозъка му.

Сиена изпищя, а Джо инстинктивно скочи от вагонет­ката и задърпа Кърт. Приличаше на стокилограмова кук­ла с прерязани конци.

Настана суетня.

- Сиена! - каза Калиста. Не беше вик, а сгълчаване, сякаш говореше на провинило се дете.

Джо се обърна. Сиена държеше пистолет, насочен към Калиста. Добра работа, отбеляза Джо.

Калиста обаче явно не беше съгласна.

- Ако искаш някога да видиш децата си, насочи това в друга посока.

Бавно, сякаш в унес, Сиена обърна оръжието към Джо.

Лоша работа, помисли си той.

Уверена, че контролира ситуацията, Калиста му каза:

- Вдигни дистанцнонното и ми го подхвърли.

Джо поклати глава.

- Моля те - успя да промълви Сиена със сълзи в очи­те. - Хванала е децата ми. Децата на всички ни. Ако не се върнем, ще ги убие.

- Можем да ги спасим - настоя Джо. - Тя знае къде са. Дайте ни двайсет и четири часа.

Сиена се поколеба, но Калиста продължи:

- Ако не ви върна у дома - каза тя, - никой от родни­ните ви няма да доживее до сутринта.

Сиена отново насочи пистолета към Джо, този път по-решително.

- Съжалявам, утре ще е твърде късно! Моля те, дай ми дистанционното.

Джо не помръдна, но един от хакерите с мъка слезе от вагонетката, грабна устройството и се върна обратно. По­даде го на Калиста, а тя натисна по екрана няколко пъти и се усмихна доволно на Джо.

- Оревоар! - рече тя и вагонетката бавно пое. - Прати поздрави на приятелчето си, кoгато се събуди.

Вагонетката увеличи скоростта и се стопи в здрача на тунела.

- Знаех си, че трябва да повикаме кавалерията - про­мърмори Джо и се наведе над приятеля си. Раздруса го два пъти с надеждата да го разбуди, но без успех. Кърт беше неконтактен, точно както преди три мессца, когато Джо го извади от водата. Сходството бе зловещо и Джо се замисли дали е случайност.

- Лоша, лоша работа - рече той на ссбе си.

Това бе най-сдържаната оценка в живота на Джо. Беше в капан, в тайна база от грешната страна на Демилита­ризираната зона, приятелят му беше в безсъзнание, а в пистолета му имаше не повече от пет куршума. На всич­кото отгоре приближаваше отряд бесни севернокорейски войници.

„Лошо“ беше твърде меко изказване.

Джо нямаше време за губене. Остави Кърт на пода и из­тича до контролния пулт, за да погледне изображенията на охранителните монитори. Група севернокорейски войници си проправяха път през купчините повалени тела на петия етаж. Нови подкрепления тичаха от седмия към шестия стаж, където бе станала престрелката. Джо предположи, че ще проверят внимателно всички етажи, преди да стигнат до партера, но въпреки това не разполагаше с много време.