Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Да проверим пътническите каюти - предложи Гамей.

Елена кимна и последва Гамей. Слязоха по главното стълбище, покрито с черна плесен и слоеве лепкави остан­ки от гнили растения. Стигнаха до каютите на пътниците и се озоваха в коридор, тъмен като минна шахта. Включиха фенерчетата си и продължиха напред много внимателно.

Миризмата на гнило и мухъл бе изключително силна - подът, таванът и стените бяха покрити със същата плесен като стълбището. От тавана капеше вода и засилваше усещането, че са попаднали в пещера.

- Доста е зловещо тук - прошепна Елена.

- Напълно съм съгласна - отвърна Гамей.

Над тях се чуваше дрънчене и гласове - екипа по раз­чистване на палубата, но звуците бяха далечни и приглу­шени, като че идваха от друга епоха.

- Вярваш ли в призраци? - попита Елена.

- Не! - отвърна Гамей. - Нито пък ти.

Елена се подсмихна.

- Е, ако вярвах, бих очаквала тук да срещна някой. Всич­ки тези хора, изгубени завинаги. Гневни духове, останали тук, където за последно са имали плът и кръв. Сигурно бро­дят около нас и чакат някой да ги открие и да ги освободи

Гамей усети как я полазват тръпки.

- Предпочитам призраци пред крокодили - каза тя.

Отне им известно време да проверят всички каюти в първа класа.

- Забелязваш ли нещо? - попита Гамей.

- Няма дрехи, няма багаж...

- ...и нима бижута - довърши Гамей. Досега предпола­гаха, че корабът е стигнал до ненаселена суша и екипа­жът и пътниците са загинали, преди някой да ги спаси. Но след като откриха само една от спасителните лодки на кораба, започнаха да се замислят и за друга възможност.

- Ако са напуснали кораба - рече Гамей, - е логично да са изоставили пътническите си сандъци, но перлите и гривните са лесни за носене.

- Аз бих взела своите - кимна Елена - но защо ще на­пускат кораб, който не потъва?

- Нямам представа - призна Гамей, докато се връщаха към стълбището.

- Да слезем ли на долното ниво? - попита Елена.

Гамей кимна.

- С риск да прозвуча като съпруга си, но да продължа­ваме, докато стигнем до дъното.

Така и сториха и провериха по-малките каюти на долната палуба.

- Помещения за екипажа - отбеляза Елена.

- Или трета класа - каза Гамей. - „Уарата“ е бил стро­ен, за да превозва имигранти. За щастие не е бил пълен, когато е отплавал от Дърбан.

Продължиха да търсят внимателно. Но освен ежедневни пособия, които биха удивили и зарадвали някой историк, нямаше нищо, което да им подскаже какво се е случило на борда, докато Гамей не отвори силом следващата врата.

Помещението беше по-голямо, но беше пълно с мебе­ли и вещи. По леглата и шкафовете Гамей отгатна къде бяха попаднали.

- Лазарет - каза тя и влезе.

Елена я последва. След няколко крачки тя възкликна изненадано.

Гамей се обърна. Лъчът на фенерчето на Елена осве­тяваше череп с мумифицирана кожа върху него, сивкави кичури коса и останки от някога гъсти мустаци. До него имаше още едно тяло.

Гамей приклекна до телата. Мъжът беше с униформа.

- От екипажа е - рече тя. - Или поне е бил...

Значката на униформата му показваше, че е бил на­чалник в котелното, навярно е наглеждал огнярите. На жакета му имаше дупка. Коремът на Гамей се сви, също както когато откри тялото на „Етернет“.

Огледа и другото тяло. Нямаше риза и кожата му бе изгнила повече. Не можеше да разбере какво се е случи­ло с този, но докато правеше крачка назад от него, ритна стоманена манерка, в която нещо издрънча.

Гамей вдигна манерката и изсипа съдържанието ѝ в дланта си. Две парченца метал, първото сплескано, във формата на гъба, второто в по-добро състояние.

- Куршуми!

Гамей кимна.

- Извадени от тези двамата, подозирам. Или докато са се опитвали да ги спасят, или след като са загинали.

Без да продумат повече, двете довършиха огледа и от­криха още три тела в дъното, едно от тях бе привързано към легло, в чийто край имаше подвързана папка с няколко пожълтели листове. На първия Гамей не можа да разчете нищо. Вторият бе по-добре запазен. Когато насочи фенер­чето си под точния ъгъл, успя да разчете едно изречение.

- Време на смъртта... - Зачете тя. Часът не личеше, но датата - да. - Първи август, 1909 г.

Значението не убягна на Елена.

- Пет дни след изчезването на „Уарата“.

Гамей кимна. Бяха открили първата си улика.

- Трябва да кажем на Пол.

Завариха Пол с лопата да разчиства палубата.

- Открихме нещо - задъхана рече Гамей.

Пол остави лопатата и заслуша с внимание разказа на Гамей. Накрая тя му подаде и куршумите.