Клайв Къслър - Призрачният кораб

Пол се върна на носа на лодката и отново се загледа напред.

- Явно нямат светлини - огледа се Гамен, - иначе трябваше вече да ги виждаме.

- Права си - съгласи се Пол и погледна към нощното небе. Луната беше започнала да намалява, но все още хвърляше достатъчно светлина, а и небето бе чисто и без облаци. Дори корабът срещу тях да нямаше светлини, трябваше вече да го виждат.

- Дюк, какви са координатите ни?

- Нула-девет-пет.

- Значи обектът трябва да е точно пред нас. Може да е призрак - предположи Елена.

- Призрак ли?

Елена завъртя очи.

- Да, призрак на радара, или фалшив резултат.

Пол трябваше да приеме и тази възможност. Зипита се дели не са се разкарвали напразно. Извали бинокъла за нощно виждане и заоглежда хоризонта, докато не зърна в далечината един нарастваш силует. Беше нисък, про­дълговат и едва се подаваше над повърхността на морето.

- Право напред! - посочи го с ръка Пол. - Най-после!

Сивкавата маса на целта започна да се уголемява, ма­кар заради тъмнината да бе трудно да се определи раз­стоянието, което ги отделяше.

- Намалете скоростта до десет възела - каза Пол.

Ревът на двигателя утихна до пърпорене, а воят на вя­търа премина в свистене. Обектът не изглеждаше запла­шителен.

- Дотук с капаните - Пол погледна Гамей.

- Прочути последни думи - не му остана длъжна тя.

Прнближиха още. Черният силует пред тях закриваше все по-голяма част от хоризонта. По преценка на Пол обектът беше дълъг поне сто и петдесет метра Не се виждаха нито комини, нито антени, нито надстройки. И макар някои части да бяха по-високи от други, всички бяха заоблени и създаваха впечатление, че пред тих има речен шлеп, натоварен с въглища.

- Прилича на шлеп - изказа на глас Пол мислите на всички.

- Какво прави шлеп чак тук? - учуди сс Елена

- Да се приближим откъм лявата му страна – предложи Пол.

Подминаха единия край на съда и Дюк зави и подкара покрай него.

- Заоблен край - промърмори Пол. - Това трябва да е кърмата.

- Не е шлеп, а кораб - вгледа се в съда Гамей.

- Тъмен, мъртъв кораб - рече Елена.

- Кораб призрак - заключи Гамей.

Дори Пол трябваше ди признае, че този кораб излъчва нещо зловещо. Зеленикавият му образ и бинокъла само засилваше това усещане. А мъглата, която се виеше около кораба, осветена от бледите лунни лъчи, още повече под­чертаваше призрачността му.

- Кораб призрак! - прошепна отново Гамей.

Пол бе видял достатъчно. Свали бинокъла и се приб­лижи към малката мачта на моторницата. На нея имаше няколко мощни прожектора. Пол ги включи и ги насочи кьм корпуса на кораба призрак.

Ярката светлина плисна по стоманената обшивка, ръждясала и разядена, сякаш съдът се бе носил по мор­ската шир години наред. Илюминаторите му бяха здраво затворени и покрити с налепи. Имаше цял ред налепи и точно над ватерлннията.

Пол започна да обхожда кораба с прожекторите. По целия корпус се виждаха преплетени лиани, като зелено-кафеникави гигантски паяжини. Трябваха им няколко секунди, за да осъзнаят какво виждат.

- Лиани! - първа се окопити Гамей.

Дюк изключи двигателите, а Пол насочи прожектори­те към лианите, които покриваха перилата на главната палуба и пълзяха нагоре по ерозирал склон от кафеника­ва почва.

- Какво, да го вземат...

Лианите покриваха почти всичко, като бръшлян по стара каменна стена. Сухи треви, плевели и храсталаци се издигаха на мястото на надстройкати.

Дюк тръсна глава.

- И прели съм виждал странни неща в морето, но като това...

Подминаха носа на кораба, без да открият разпознавателни знаци. Дюк ги докара до средата на левия борд.

- Мисля, че трябва да се върнем на „Кондор“ - внезап­но рече Гамей.

- Не си ли любопитна на какво сме се натъкнали? - погледна я Пол.

- Разбира се, също толкова, колкото и ти. Но дойдохме да видим дали целта е заплаха, или има нужда от помощ­та ни. Оказа се, че не е нито едно от двете. Мисля, че трябва да се върнем, преди да се забъркаме в нещо лошо.

Пол се втренчи в жена си.

- Не ти е привично да си глас на разума - рече той. - Къде е изчезнал авантюризмът ти?

- Забравих го на нощното шкафче вкъщи, заедно с ключовете за колата.

Той се засмя.

- Стигнали сме дотук. Нека се качим на борда.

- И как точно ще го направим?

Пол не повярва, че жена му го пита за нещо толкова очевидно.

- Като Тарзан, разбира се - и посочи към лианите.ГЛАВА 31

Дюк внимателно приближи моторницата до борда, къ­дето плетеницата от лиани беше най-гъста. Пол се хвана за една лиана и дръпна с всичка сила.