Клайв Къслър - Призрачният кораб

- И какво искате от нас? - попита Кърт.

- Господин Дзавала да се престори на приятеля ни Солано, който е от Мадрид. Двамата имат еднакво телосло­жение и почти еднакви ръстове. С малко грим и подплън­ки в подметките Джо ще е абсолютен Солано.

- Ами ако Акоста го разкрие?

- Няма начин - успокои ги Хейл. - Акоста никога пре­ди не е виждал Солано. Само са говорили по телефона. Освен това пътуват отделно. Солано ще дойде утре, а Акоста - вдругиден.

Добро стечение на обстоятелствата, помисли си Кърт. Но имаше и проблем.

- Ами гласът му? Щом са разговаряли, Джо ще трябва да звучи като Солано.

- Според досието на Джо той говори испански

Джо кимна.

- Единственият проблем е, че Солано говори каталунски – каза Хейл. – Но ще приберем Солано преди да стигне до хотела, ще го накараме да говори и Джо ще може да се поупражнява.

На Кърт никак не му харесваше, че приятелят му ще поеме такъв риск, но знаеше, че едва ли някога ще имат толкова добра възможност.

- Би трябвало да е лесна работа – намигна му Джо.

- Отивам с него! – заяви Кърт.

- Разбира се – каза Хейл. - Твоята работа ще е да поставиш предавател на един от хакерите, докато Джо разсейва Акоста и останалите.

Кърт кимна. Звучеше добре, но после какво?

- Всички си представяме какво ще се случи, ако се провалим. Но ако успеем? Не можете да измъкнете хакерите и Сиена от Северна Корея, нито пък ние.

- Там е проблемът, че не сме сигурни къде са - каза Хейл. - Северна Корея има киберотдел, познат като От­дел 121. Според нашите данни някои от членовете му са от Китай, други - от Русия, а някои са и тук, в Сеул. Няма нужда да си вкъщи, за да нападнеш виртуално чуж­да страна. Можеш да го направиш откъдето и да било, стига да имаш компютър и интернет. Ако искат, могат да воюват и по пижама.

Кърт разбираше какво му казва Хейл, но нещо не пас­ваше. Огледа внимателно американеца. Лицето му беше непроницаемо, също както и на полковник Ли. Може би от естеството на задачите им или от умората ог изтощи­телната работа по този случай, лицата им бяха стана­ли каменни. Усещането, че нещо не пасва, не напускаше Кьрт. Той не знаеше какво е то, но беше убеден, че рано или късно ще разбере.,

Корабът на НАМПД "Кондор“,

Югоизточен Индийски океан

Цял следобед „Кондор“ се носеше свободно и Пол Траут започна да се чувства като моряк на едновремешен галеон, хванат в безветрие.

Със спускането на нощта корабът потъна в тъмнина. Главният инженер и хората му бяха успели да скалъпят помощна система, която съживи вентилационната и десалинизационната 1системи, но понеже генераторът беше малък, повечето лампи стояха угасени, а системите за отопление и други удобства бяха включени на най-ниски обороти. В резултат във вътрешността на кораба беше сауна, така че всички, които нямаха належаща работа, бяха излезли на палубата.

Пол се радваше, че е на мостика с Гамей.

- Колко красива нощ! - каза тя.

- Наистина - отвърна той и обърна лицето си към ле­кия южен вятър, който намаляваше непоносимата влаж­ност.

- Мисля, че има нещо хубаво в стария начин на пла­ване - продължи Гамей. - Не жужат машинарии и няма досадни компютри, които ти бипкат за щяло и нещяло. - Тя обгърна кръста му с ръка и го придърпа към себе си. - Ако нямаш други планове, нямам нищо против вечеря на свещи.

- Романтика ли долавям? - наклони глава Пол.

Гамей изхъмка и го избута.

- Щом питаш, значи не го правя както трябва.

Пол я дръпна отново към себе си.

- Не, добре се справяш - рече той. - Докъде бяхме стигнали?

- Твърде късно, моментът мина.

А и да не бе минал, със сигурност появата на един от моряците с потъмняла от пот тениска щеше да го развали.

- Съжалявам за прекъсването, но на радара се появи нещо.

- Радарът не беше ли изключен? - учуди се Гамей.

Пол поклати глава.

- Реших, че ще е по-добре да знаем какво се случва край нас. Главният инженер включи късообхватния апарат. Искате ли да погледнете? - попита морякът.

Пол кимна и двамата с Гамей се отправиха към полутъмния мостик.

- А дали не е влекачът? - попита Гамей.

Be, госпожо - отвърна морякът. - Целта е на изток, а влекачът трябва да дойде от запад. Според нашите преценки е на около четири часа от нас.

Пол пристъпи към радара.

- Какъв е обхватът му?

- Седемдесет километра. Максималния обсег на сис­темата при тези настройки.

- Какви са курсът и скоростта на обекта? Може пък да успеем да се свържем с тях.

- Точно това е странното - обясни морякът, - няма курс и скорост. Обектът ту се появява, ту изчезва. През последния час там нямаше нищо и мислехме, че които и да са били, са продължили по пътя си. Но после се показа отново на относително същата позиция.