- Знаем кого търсите - обясни Хейл. - И знаем защо. Искаме да помогнем.
- Защо? - попита Кърт. - Какво се е променило?
- Приятелите ви от НАМПД са се гмурнали при останките от „Етернет” - каза Хейл.
- И?
- Нито следа от Сиена Уестгейт и децата ѝ.
- Не съм изненадан - сви устни Кърт, - като се има предвид в какво състояние са били останките. Когато един кораб се разпадне при потъването...
- Това е най-интересната част - прекъсна го Хейл. - „Етернет” е на дъното цяла-целеничка.
Кърт го погледна изненадано. Със собствените си очи бе видял резултатите от сонарния скенер.
- Образът, който сте видял, е бил подменен - обясни Хейл. - Някой се е включил в базата данни на Южноафриканската брегова охрана и го е променил. Изпратили са ви нещо, което са мислели за истинско, но сте видял само каквото някой е искал да видите.
- Защо?
- За да не се гмурнете и да откриете това, което са открили приятелите ви - каза Хейл. После им разказа, че от яхтата са били извадени три тела - двама членове на екипажа и личният телохранител на Уестгейт. Спомена им и за трудностите на „Кондор” и подводниците.
- Голям подвиг е да хакнеш и двете системи и да придобиеш тотален контрол над тях - завърши агентът. - Особено като се има предвид колко строги са мерките за сигурност на НАМПД.
- Явно не са достатъчно строги.
- Изобщо не можем да сме сигурни, че има непробиваема система в наши дни - отвърна Хейл.
- Което ни води към главния заподозрян - намеси полковник Ли. - Господни Тан Ранг, глава на корпорация „Даешан” е мъж с много зловещи взаимоотношения със севернокорейските генерали.
- Да не се опитвате да ми кажете, че Тан Ранг е севернокорейски агент? - погледна го с почуда Кърт.
- Не - отвърна Ли, - обратното е. Тан Paнг чака денят, когато Севера и Юга щe се обединят. Корпорацията му години нарел изкупува стари нотариални актове за земя в Северна Корея. В момента тези актове не струват нищо, но при едно евентуално обединение ще има право да сложи ръка върху почти една трета от земята в Северна Корея. И за да се подсигури още по-добре, той от години се присламчва към генерали и разни други отговорни персони, гравитиращи край великия вожд Ким Чен Ун. Ако промяната настъпи, тези негови приятели ще са сред най-облагодетелстваните, точно както пламенните защитници на комунизма в Съветския съюз си поделиха държавната промишленост, когато дойде капитализмът.
- И с какво им плаща? поинтересува се Джо.
- С пари, с високотехнологични джаджи, със софтуер - започна да изрежда Ли.
- И може би с известни програмисти и хакери - добави Хейл
- В замяна на почти безполезна земя? – недоумяваше Кърт.
- По-голяма част от нея има сериозни минерални залежи – каза полковник Ли. – А Тан Ранг е доказал, че може да поеме юздите на изтощени мини и да увеличи продукцията им, в много случаи рекордно. Ако планът му се осъществи, несъмнено ще спечели много.
Джо вдигна телефона към устата си, като устройство За записване.
- Бележка: инвестирай пенсионните си спестявания в „Даешан“!
- Не бих стигнал чак дотам - каза Хейл. - Още дълго време не се очертава развитие на този фронт.
Джо отново вдигна телефона си.
- Отмени бележката!
- Разбрах - засмя се Кърт. - Искате да ви свършим мръсната работа. Въпросът е, можете ли да ни вкарате в Северна Корея?
- Не - поклати глава Хейл. - А и дори да можехме, нямаше да оцелеете и пет минути.
- Тогава какво?
- Тан Ранг организира прием за свои бизнес партньори - обясни полковник Ли. - Ще ядат, ще пият и ще се веселят, но най-важното е, че ще пристигне гост с много важна пратка. Вярвам, че го познавате. За щастие, той не познава вас, не и лично.
- Акоста - рече Кърт с отвращение.
- Ще води хакерите - предположи Джо.
- Точно така - потвърди Хейл. - Ще ги замени за диаманти и една картина.
Умът на Кърт вече бе превключил на бързи обороти.
- За да се случи това и от двете страни трябва да потвърдят предмета на размяна.
Хейл рече:
- Акоста няма интерес да получи фалшификат, а Тан Ланг няма интерес да предостави на северните си приятели хакери-ментета. И двамата ще имат нужда от експерти. Тан Ранг ще използва неколцина специалисти от компанията си, за да изпитат хакерите, така да се каже. Вероятно ще им дадат сложен код, който да разбият, а това може би ще ги накарат да промъкнат програма през сложна зашитна стена. Междувременно Акоста ще трябва да се увери дали картината е оригинална и в това е нашият шанс. Акоста се има за голям колекционер, но не знае почти нищо за изкуството, въпреки че се преструва на капацитет. За да е сигурен, че няма да го измамят, той е наел експерт на име Солано. Срещу щедро възнаграждение Солано ще направи оценка на картината, която несъмнено е краден оригинал. Мръсна работа.
Читать дальше