Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Е, поне наникъде не сме тръгнали - измърмори Пол.

- А какво да правим с подводниците.

Пол погледна часовника си.

- Минаха четиресет и пет минути. Вътрешните пра­вилници на НАМIIД гласят да прекратим всички подвод­ни операции, ако изгубим връзка с подводниците и не я възстановим до половин час.

- Наредих на няколко души да се оглеждат - отвърна инженерът. - Но още не са открили никаква следа.

Пол кимна, леко разтревожен.

- Можете ли да включите системите на кораба?

Инженерът свали шапката си и се почеса по темето.

- Десният двигател оцеля след аварийното изключва­не. Можем да го рестартираме, но само ако пуснем двига­телната система и главния компютър.

Пол поклати глава.

- Намерете друг начин. Без компютри!

- Как?

- Не знам - отвърна Пол. - Как Скоти успя да рестартира „Ентърпрайз“, когато не работеха дилитиевите кристали?

Инженерът изпухтя и пое към котелното, като мърмо­реше как „Кондор“ не е космически кораб. Пол обаче вяр­ваше, че главният инженер ще измисли нещо. Сега тряб­ваше да се погрижи за подводниците. Пол обърна глава към морето, вдигна бинокъла и огледа повърхността. Никакъв знак от подводниците.

Скарабеите вече трябваше да са излезли на повърхността и да стрелят със сигналните си устройства. Значи има проблем. Пол вдигна към устата си радиостанцията, единствената електроника на борда

- Маркъс, Пол е - обади се той на инженера, който отговаряте за подводниците.

- Слушам те, Пол.

- Скарабеите се бавят. Искам да ги потърся. Какви ма­шини имаме още на борда?

- Малък безмоторен апарат и АГС-ът.

АГС означаваше „атмосферен гмуркачески скафандър”, направен от здрав метал и предназначен за спус­кане на големи дълбочини. Скафандри от този тип бяха често използвани от гмуркачи при полагане на тръбопро­води и на презокеански кабели.

Най-известните конструкции на АГС бяха огромните скафандри ДЖИМ от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. АГС на НАМПД бяха по-модерни, още по-големи и с вид на робот и си имаха собствени двигатели, като скафандрите за НАСА за излизане в Космоса.

- АГС има ли компютърен интерфейс? - попита Пол.

- Не. Защо?

- Само питам. Приготви го. Ще се спусна.

В „Скарабей 1“ двете жени се чувстваха като в капан.

- Някой ще дойде - решително заяви Гамей. - Пол няма да ни остави тук.

Елена кимна мрачно и се взря в чернотата пред себе си.

- Не искам да умра - каза накрая тя.

- Че кой иска? - отвърна Гамей.

Елена се усмихна, но усмивката ѝ бързо посърна.

Гамей се зачуди защо екипите от кораба се бавят. Досега трябваше да са разбрали, че нещо не е наред. Връз­ва беше загубена преди повече от два часа.

За да пестят въздух, Гамей и Елена не помръдваха и едва говореха. Но тишината бе мъчение, а минутите се точеха като часове. Гамей усещаше всяко проскърцване и подрънкване и почти скочи от мястото си, когато по корпуса пробяга някакво далечно движение.

Тя вдигна глава и мерна проблясък светлина в чернотата. Нетърпеливо изтри с длан образувалия се по прозореца скреж.

Отначало не видя нищо, но после разпозна АГС-а на „Кондор”.

Грабна фенерчето и сигнализира на гмуркача, че са живи, но замръзват и им свършва въздухът.

„Не се тревожи. В списъка ми с важни неща за днес е да те спася”, дойде отговорът.

- Пол е - въздъхна облекчено Гамей.

„Гответе се да ви вдигнем. Първо вие, после Дюк.”

„Благодаря ти. Ти си моят рицар в блестящи доспехи.”

Пол задвижи механичните ръце на скафандъра и с изненадваща сръчност прикрепи кабела към скарабея.

Скарабеят се заиздига. Този път – все нагоре. След трийсет минути се показа на повърхността точно зад кърмата на „Кондор“. Радостни, че най-после могат да поемат глътка свеж въздух, Гамей и Елена се изненадаха, че вместо да вдигнат подводницата на борда, я стабили­зират от едната страна на кораба.

- Какво става? - попита Гамей, като се подаде от люка.

- Технически трудности - отвърна главният инженер. - Съжаляваме, че се забавихме, но и ние имахме пробле­ми.

Гамей подуши дим и забеляза преносимите генератори, които пърпореха до крана, с който ги бяха извадили от дъното.

- Трябваше да свържем всичко ръчно - обясни инженерът. – Действаме с един-единствен двигател и без никаква автоматика. Ако нещата вървят все така, май ще де наложи да си ушием платно от чаршафите.

Hещo подсказваше на Гамей, че чак дотам няма да стигнат, но не смяташе да мръдне от мястото си, докато Пол не се покаже със скарабея на Дюк. Скоро Пол се поя­ви и почти в същата минута от отдушниците в котелното се заизвива дим. Двама мъже от екипажа се запрепъваха през дима.