Клайв Къслър - Призрачният кораб

Сега подводницата на Дюк имаше два пъти по-голяма мощност от тяхната.

- Притиска ни! - извика Елена.

- Казвам ти, не е той! - отвърна Гамей.

Тя изпъна горелката и се зае с един от двигателите на подводницата на Дюк, но тогава напред се стрелна три­онът. Отскочи от кабината, като остави грозен белег н застърга по задницата им.

Кабелите на ацетиленовата горелка се скъсаха и ви­хър от мехурчета обгърна и двете подводници, вкопчени в смъртоносни подводна битка

На ярката светлина Гамей видя как Дюк стана от мяс­тото си с черен ключ в ръка и заблъска с него по компютьрната конзола. След третия или четвъртия удар, свет­лините на подводницата му угаснаха и битката престана.

Подводниците, вкопчени една в друга, бавно потънаха към дъното, удариха се в наносите и спряха. Миг по-късно ацетиленовнте резервоари свършиха и огънят спря.

Всичко потъмня. Гамей натисна няколко превключва­теля.

- Прекъснал е електрическите ни кабели - рече Елена. - Или по-скоро подводницата му ни ги е прекъснала.

Гамей откри едно фенерче и го включи. Невероятно, но в кабината им още нямаше вода. Стесни лъча и го насочи към прозареца. Стигаше едва до носа на „Скарабей 2”.

Тя изпрати на Дюк морзово съобщение.

„Добре ли си?“

След няколко секуиди той отговори.

„Извинявам се, дами, не знам какво става “

Гамей осъзна това, което и Пол на повърхността. Бяха хакнати. Новата подводница на Дюк бе по-уязвима, за разлика от по-старият им скарабей с ръчните чу хидравлични системи.

„Като че ли са те хакнали“ - изпрати Гамей.

А Дюк отговори: „Вече нищо няма за хакване. Разбих всичко и скъсах жиците... Дали ще ми го удържат от зап­латата, как мислиш?“

Гамей и Елена се ухилиха.

- Можем ли ла изплаваме? - попита Гамей.

- Нямаме мощност, но можем да изпуснем баласта – Дюк би трябвало да може да направи съшото.

Гамей кимна и и,прати съобщение.

Дюк се разходи из кабината и с фенерчето си провери няколко уреда, останали непотрошени в новия скарабей. Позабави се при задната стена.

- Какво проверява?

- Аварийната въздушна клапа - обясни Елена и посочи тяхната собствена.

„Боя се, че няма да дойда с вас. Повредили сте ми контейнера с въздух. Нямам достатъчно, за да успея да се издигна. Ще трябва да действате първи и да дойдете да ме приберете.”

„Колко въздух ти остава?” - попитаха те.

„За около пет часа, плюс този в кабината ми.”

- Би трябвало да му стигне – каза Елена.

Гамей се съгласи. Трябваше само да пуснат кабел до долу и можеха да върнат Дюк с крана на „Кондор“

- Добре, че Пол не е с него - каза Гамей. - Щяха да имат два пъти по-малко въздух.

- А ти щеше да си сто пъти по-разтревожена.

Вярно беше, макар Гамей да се тревожеше предостатъчно и за Дюк. Изпрати му съобщение:

„Издигаме се. Дано понесеш, че ще те спасят две мо­мичета.“

„Ако отново видя слънцето, през остатъка от експеди­цията ще нося феминистка тениска.“

- Ще ми се да видя това - каза Елена и сложи длан на клапата. - Готови за изпускане на баласта!

„Късмет“, изпрати Гамей.

„И на вас!“, дойде отговорът.

Елена завъртя клапата. Подводницата бавно се заиздига.

Поспряха за миг и се чуха няколко странни продрънчавания, докато се освобождаваха от подводницата на Дюк. След това вече се издигаха свободно.

Дюк проблясна още няколко пъти с фенерчето си.

„Ако видите келнер, да ми донесе питие.“

Гамей се засмя и обърна поглед нагоре. Засега - черно­та, като в безлунна, беззвездна нощ. Нямаше търпение да види сивозеленикавото сияние, което да ѝ подскаже, че наближават повърхността.

Измина минута. След това втора. Гамей усети замай­ваме.

- Сякаш съм в камера за сензорна депривация – каза тя.

- И аз това си мислех - отвърна Елена.

Гамей реши да гледа напред, а не нагоре - иначе полу­чаваше световъртеж.

Погледна часовника си.

„Десет минути.”

- Още петнайсет.

Внезапно се удариха в нешо. Гамей удари главата си в седалката.

- Какво стана? Удари ли ни нещо?

Елена гледаше нагоре, сякаш очакваше да са се забили в някаква скална издатина или в корпуса на „Кондор”. Гамей обаче не мислеше така. Бе усетила удара през петите и кръста си, както когато с Пол преминаваха през пресечен терен с джипа.

Тя извади от джоба си фенерчето и го включи. Притисна го към прозореца и видя облаци от пясък, както и голо сивокафеникаво дъно.

- Върнахме се на дъното - каза Гамей.

На трийсетина метра от тях просветна фенерчето на Дюк.