Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Защо не работи ограничителят?

Към двамата се присъедини още един член от екипажа и застана при пулта за ръчен блокаж.

- Натисни големия бутон! - извика Пол. - Аварийна спирачка!

Кормчията удари с длан по жълто-червения бутон. Никакъв ефект.

Пол се сети, че аварийната спирачка е просто поредния бутон, който казва на компютъра да спре. Но ако цялата система е повредена, няма как и аварийната спирач­ка да работи.

Ако оборотите продължаваха да растат, можеше да се счупи валът или двигателите да не издържат.

- Продължавай да опитваш! – нареди Пол. – Аз ще сляза в котелното!

От „Скарабей 1” Гамей не спираше да вика „Кондор”.

- Дюк, как си с радиопредаването?

Никакъв отговор. Секунди по-кьсно обаче „Скарабей 2” се подаде изад далечния край на яхтата като изгряващо слънце. Машината бавно пое към тях. Движеше се едва-едва, насочил прожекторите си право надолу, вместо напред

- Явно радиото не работи - каза Гамей на Елена

- Ще му пратя свстлинен сигнал - отвърна Елена.

Елена изпрати бързо морзово съобщение: „Радио из­ключено“.

„Скарабей 2“ продължи по пътя си. Подмина надстрой­ките на яхтата и започна да се спуска към тях. Светлини­те му най-после сс кръстосаха върху тях, но съобщение не последва.

- Мерси, че ни ослепи, Дюк - заслони очи Елена.

- Много бързо приближава - притесни се Гамей.

- Твърде бързо - съгласи се Елена. Включи на задна и се опита да се отдръпне, но подводницата на Дюк ги връхлетя. Ударът беше кос, ала достатъчно силен, за да ги отблъсне встрани. Гамей подскочи в седалката си.

- Какво му става? - извика Елена, докато се опитваше да си върне контрола върху машината.

Гамей се огледа. Доколкото виждаше, пробойни няма­ше. Нито пукнатини. Скарабеите можеха да се спускат ло седемстотин метра и корпусите им бяха невероятно здрави, но Гамей предпочиташе да си играе на блъскащи се колички в лунапарка, а не под водата.

Тя хвърли поглед през прозрачния купол на кабината. „Скарабей 2“ завиваше и отново се насочваше към тях, този път с още по-висока скорост.

- Нещо не е наред - рече тя.

- Какво има?

- Не знам. Тръгвай!

Елена насочи подводницата напред и натисна контролната ръчка надолу и наляво. Жълтият силует на подводницата на Дюк ги подмина отгоре и зави наляво.

- Какво прави?! Да не се с побъркал? - не вярваше на очите си Елена.

- Нямам представа. Просто не спирай.

- Двигателите са на максимум. Но машинката на Дюк е по-нов модел, има по-добри двигатели и по-нови батерий. Не ми се ще да го кажа, но не сме ѝ в категорията.

Гамей виждаше това и без да ѝ казва Елена. Този път Дюк ги удари странично и се опита да ги притисне към корпуса на „Етернет“.

Елена забави движението на оранжевата подводница Дюк отново се изстреля покрай тях.

- А сега какво?

- Вдигни ни!

- Ще ни настигне, ако опитаме да изплаваме.

- Няма да изплаваме до горе. Само ще минем от дру­гата страна на яхтата.

Елена завъртя ръчката нагоре. Подводницата се издиг­на покрай надстройките и мина над тях. Щом стигнаха до другия край, Елена скри подводницата зад кърмата.

- Угаси прожекторите - каза Гамей, докато настиска­ше няколко бутона от своята страна.

Елена изпълни и подводницата потъна в мрак. Гамей въздъхна.

- Сега стискай палци да не ни открие!

На „Кондор” Пол също имаше грижи. Той слезе на главната палуба и се затича към кърмата. Корабът пореше водата като огромен състезателен катер и почти подскачаше по повърхността на океана.

На половината път до котелното Пол почти се сблъска с капитана, който пък търчеше към мостика.

- Какво правят там горе, Посейдон да ги вземе? – извика мъжът.

- Не са те. Нещо не е наред със системата.

- Трябваше хубавичко да помисля, преди да приема да командвам компютъризиран кораб.

- Трябва да се върнем в котелното. Корабът надвишава скоростта. Двигателите ще изгърмят, ако не ги спрем.

Двамата отново сс затичаха към котелното. Шумът бе почти непоносим, а разговорите невъзможни.

Главният инженер и неговият помощник отчаяно се мъчеха да забавят двигателите. Капитанът даде знак да ги спрат напълно.

Инженерът поклати глава.

- Ами горивните помпи?! - извика Пол, колкото му глас държи.

Изгледаха го неразбиращо.

Той се приведе към инженера.

- Горивните помпи! Трябва да има механизъм за спи­ране, ако избухне пожар!

Инженерът кимна и ги поведе. Подобно на много мо­дерни кораби, „Кондор“ не се захранваше от тежки дизе­лови двигатели, а от високотехнологичена система с га­зови турбини. На практика те бяха подобни на самолетни двигатели, свързани с мощна скоростна система, а оттам с валовете.