Клайв Къслър - Призрачният кораб

Когато напуснаха котелното, шумът намаля достатъчно, за да се чуват, ако викат.

- Има две турбини - започна да обяснява инженерът. - Следователно и две горивни помпи. Изкачете онази стълба и се пресегнете зад измервателните уреди. Червената ръчка ще изключи подаването на гориво. Аз ще се справя с дясната помпа, а вие поемете лявата.

Пол кимна и тръгна към стълбата. Корабът се тресеше и клатушкаше. Горещината от турбините беше като от топилня. С премрежени от пот очи, Пол се покачи и намери измервателните уреди. Индикаторът за оборотите показваше 139%! Много над чеpвената линия.

Без да се бавиу Пол хвана ръчката за спиране на горивото и я натисна здраво.

Турбината моментално започна ла намалява оборотите. Само че системата не можа да понесе рязкото спиране.

С мощен грохот и стържене на разкъсващ се метал нещо се взриви. Пол се хвърли на палубата и скри глава с ръце, докато из отсека хвърчаха шрапнели.

Летящите парчета разкъсаха няколко кабела и тръби, включително една за охлаждането. Цялото отделение се изпълни с пара.

Когато суматохата поутихна, Пол вдигна глава. Усещаше как скоростта на кораба намалява. Изправи се, плувнал в пот, и потърси с поглед капитана и инженера.

Капитанът беше паднал, а на крака му една дълбока на вид рана кървеше обилно.

- Помогнете ми да стана - нареди капитанът. - Трябва да видя дали всички са добре.

Инженерът отвори люковете, за да излезе парата от помещението.

Корабът продължаваше да се движи.

- Определено спираме - рече Пол.

- Какво стана? - недоумяваше капитанът.

- Нещо сс случи с главния контролен пулт - каза Пол. - Сякаш оживя и отказваше да реагира на команди. Проучваме компютърни хакери, а този кораб е най-новият в цялата ни флотилия и на практика е един голям компютър.

Капитанът кимна немощно. Думите на Пол бавно стигнаха до съзнанието му и той пребледня.

- Разглобете компютрите. Ако трябва, ще гребем, но няма да изгубя отново контрол над кораба си.

Под водата Гамей Траут се взираше в мрака към над­стройките на яхтата, които бяха озарени отзад от про­жекторите на подводницата на Дюк. Гледката беше зло­веща. Усети как я побиха тръпки. Забеляза, че Елена е хванала ръчката за ускорение.

- Дръж се!

От мрака се показа „Скарабей 2”. Кръстосваше водите над „Етернет“ като хишна риба.

- Следва посоката, в която ни видя да се отдалечаваме - отбеляза Елена.

Сияещата сфера на жълтата подводница сс отдалечаваше от тях. Двете жени имаха чувството, че наблюдават космически кораб в дълбините на галактиката. Нямаха никакьв ориентир. Морското дъно беше черно, водата наоколо - също. Нал главите им съшо имаше само чернота. Нито лъч дневна светлина не достигаше дотук.

Светлините от подводницата на Люк полека-лека се стопиха. След няколко минути и те изчезнаха напълно

- Къде ли отива? - попита Елена

- Търси ни - отговори Гамей. - Но не ме питай защо. Не знам. Нищо от случилото се няма смисъл.

- Май сме се натресли на нещо голямо - каза Елена.

- Така изглежда.

- Трябваше да предположа - продължи Елена. - Кога­то е намесен Отдела за специални проекти, обикновено има сериозен проблем. Поне така говорят всички.

Гамей не можеше да отрече.

- Твърде много ми дойдоха тези вълнения - каза Еле­на.

- И на мен - въздъхна Гамей.

- Да изплаваме ли?

- Можеш ли на тъмно?

- Без проблем.

Гамей погледна за последно към мрака.

- Да вървим. Искам да предупредя Пол и останалите колкото се може по-скоро.

Елена бавно отдели подводницата от яхтата и тъкмо щеше да започне издигането, когато внезапно светнаха четирите прожектора на „Скарабей 2" като очи на подводен звяр и се спуснаха към тях. Разнесе се отвратително простъргване, когато щипцитена скарабея на Дюк ги приклещиха.

Гамей сграбчи ръчките за управление на техните механични ръце и се опита да ги използва за самозащита.

Преди обаче да стори какво и да било, Дюк хвана една от механичните ръце на „Скарабей 1” и я отряза с триона си. Механичната ръка се прекърши за секунди и подводницата на Гамей остана с една-единствена ръка.

- Използвай горелката - извика Елена.

Гамей включи ацетиленовата горелка и я насочи към кабината на Дюк, за да прогори дупка в купола. За своя изненада зърна лицето на Дюк - изглеждаше ужасен Той вдигна ръце, макар машината му да продължаваше да изблъсква скарабея им назад.

- Не е той! - извика Гамен. - Дюк не контролира нищо.

Вместо да пробие дупка в кабината и да убие Дюк, тя се опита да повреди един от двигателите на подводница­та. В почти същия миг обаче тя ги блъсна и ги запрати в корпуса на яхтата. От удара левият им двигател отказа.