Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Сега оглеждам главния салон.

Подобно на мостика, и салонът бе задръстен с останки. По-тежките предмети бяха на пода, а по-леките - възглавници, спасителни жилетки, пластмасови бутилки и кошчета, се носеха под тавана. Камерата мина под тях, сякаш летеше под плътен слой.

За щастие, яхтата беше потънала твърде дълбоко, да да израстат водорасли, но във водата имаше доста от тях, благодарение на подводните течения. И макар двигателите на камерата да бяха извънредно малки, вдигаха облачета пясък при всяка маневра.

Дюк отново се включи.

- Намерих дупка на кърмата.

- Удар или експлозия? - попита Пол от повърхността.

- Нито едно от двете - отвърна Дюк. - Краищата са твърде гладки. Сякаш цяла плоча от обшивката липсва. Ще пусна камерата и ще пратя няколко красиви снимчици.

Гамей слушаше с едно ухо, изцяло съсредоточена вър­ху своята задача. Стигна до далечния край на салона и обърна камерата за втори обход.

- Ще изключа двигателите за минутка - каза тя. - Твърде много пясък се вдигна из главната кабина. Трябва да го оставим да се слегне.

Докато чакаше да се избистри водата, отново чу Дюк по радиото.

- Тук има нещо странно. Пуснах камерата през дупката на втора палуба. Би трябвало тук да са личните каюти, но вместо това виждам някакъв отсек за екипировка.

- По-добре да проверим схемата на яхтата - каза Еле­на. - Доколкото познавам Дюк, нищо чудно да е пробил грешната палуба.

Гамей натисна екрана пред себе си и отвори чертежите на кораба, които НАМПД бе взела от производителя. На кила се виждаше склад, след това каютите на втора палуба и салонът най-отгоре.

- Тук има гнездо - каза Дюк. - Закрепено е добре, правено е, за да държи нещо тежко. В далечния край виждам водоустойчива врата. Нещо е написано на нея. Ще се приближа, за да го разчета.

Докато чакаше наносите в главния салон да се утаят, Гамей смени образа с този от камерата на Дюк. Обективът гледаше встрани, докато Дюк използваше двигателите, за да разчисти тинята от вратата.

Когато той върна камерата напред и я насочи към вратата, Гамей различи една сива стоманена преграда. Мерна жълти ивици боя, нещо като предупредителен знак, а под тях две думи.

- „Спасителна камера“ - прочете Гамен на глас. - Корабът е бил променян след построяването.

- Чувала съм за такива помещения - намеси се Елена. - Точно както някои знаменитости си имат паник стаи, където да се крият от психопати или от апокалипсиса, някои големци си имат спасителни камери. Влизат, запе­чатват вратата и се изстрелват.

- Това обяснява гладките очертания на дупката - чу се гласът на Дюк. - Явно един от панелите е бил избит от пиротехнически винтове, натъпкани с експлозив.

Гамей кимна.

- Когато се освободи, камерата би могла да изплава или да се потопи до трийсет метра. Достатъчно, за да се спасят хората в нея от пирати и терористи или за да из­държат и най-силната буря. В зависимост от това колко души са вътре, биха могли да имат припаси за до седми­ца и кислород за поне ден-два. Пращат сигнал за помощ със същата шамандура-предавател, която използваме и ние. Прибира ги или бреговата охрана, или частните им охранители.

Пол се намеси.

- Ако яхтата е разполагала с такава камера, защо Уестгейт и семейството му не са я използвали?

- Може би не са могли да стигнат - предположи Дюк. - Може би долните палуби са били наводнени.

- Някой е стигнал до нея обаче - отбеляза Гамей.

- Някой друг от екипажа, може би?

- Е, къде са тогава? - попита Елена.

Гамей почувства как косата ѝ настръхва.

- Може би наистина има нещо подозрително.

- Съжалявам, че ви развалям удоволствието – намеси се Пол, - но има не едно и две обяснения за липсващата камера, включително повреда или автоматично освобождаване. Например, когато яхтата се е повредила, докато е потъвала. Да не търсим сензационни обяснения, моля.

- Моят съпруг! - отбеляза Гамей. - Гласът на разума. Ще повторя думите ти следващия път, когато „Ред сокс” изпускат точка след точка в края на деветия ининг.

- Стига да не е срещу Янките.

Гамей се усмихна и превключи на образа от собстве­ната си камера. Наносите се бяха уталожили. Камерата обиколи главния салон за последно, бавно, за да не про­пуснат нищо.

Тъкмо Гамей щеше да въздъхне облекчено, когато зър­на ръка зад няколко струпани мебели.

- По дяволите!

- Какво има? - попита Пол.

- Мисля, че намерих някого.

- Не виждам нищо на екрана - отвърна той.

- Чакай малко! Явно всичко, което не е било закрепе­но или завързано, се е плъзнало в единия край на яхтатa, когато е потъвала. Трябва да заобиколя една купчина боклуци.