Клайв Къслър - Призрачният кораб

Пол обаче знаеше, че откритията в тази мисия няма да са толкова приятни.

- Хей. Пол, искаш ли да дойдеш? - провикна се Уилям Дженингс, или просто Дюк, един от най-опитните подводни пилоти на НАМПД.

- Не, благодаря - отвърна Пол. - Предпочитам нещо по-широчко. Може и с подвижен покрив, но това май не е подходящо за триста метра под водата.

- Имаш право - засмя се Дюк. Следващата му мишена бе една от по-пищните дами на палубата. - Ами ти, Елена? има място за двама. Гледката е един път.

С „гледката” Дюк, разбира се, имаше предвид себе си. Приличаше на сърфист: млад и мускулест, със загоряла кожа и руса грива. Дори сега стоеше под жаркото слънце без тениска. Често се шегуваше и се перчеше, но беше доста добър във всичко, тъй че имаше защо да го прави.

- Не, благодаря - отвърна Елена. - По-добре да ме заключиш в телефонна будка с разгонен октопод.

Дюк се престори на жестоко оскърбен.

- Че къде ще намериш телефонна будка в наши дни?

Докато екипажът продължаваше работата си, люкът зад Пол се отвори и отвътре се показа Гамей.

Беше висока към метър и осемдесет, а яркочервена­та ѝ коса подчертаваше бледата ѝ гладка кожа. Тялото ѝ беше стегнато, като на спортист. Явно беше в отлична физическа форма. Използваше остроумието си най-често за шеги, не търпеше глупаците и умееше да ги поставя на място.

- Виждам, че сме почти готови - каза тя.

- Почти - отвърна Пол. - Мислиш ли, че ще открием нещо долу?

- Не знам - сви рамене Гамей. Но виж това - и му даде разпечатка от многолъчевия сонарен скенер.

На разпечатката се виждаше „Етернет“ на триста метра под водата. Имаха късмет. Яхтата бе застанала на края на една шелфова ивица, щръкнала като полуостров насред по-дълбоките води на Мозамбикския проток. Само десетина километра в коя да е посока и яхтата щеше да се намира под повече от километър вода.

Пол обаче забеляза нещо по-важно.

- Цяла е – отбеляза той. - На Кърт му бяха казали, че яхтата се е разчупила при потъването и никой от нас не постави това под съмнение.

- Интересно защо се е подвал - зачуди се Гамей.

- Или кой го е подвел - уточни Пол.

- Говорих c госпожица Ериксън - каза Гамей. - Ако подсъзнанието му още е в плен на самозаблуди, Кърт ще стори всичко възможно, за да поддържа версията си. Ако е знаел, че яхтата не се е разчупила, лесно е можел да потвърди истината, като се гмурне и я претърси.

- Значи му е било по-изгодно да приеме каквото е чул. Не е искал да претърсва яхтата и информацията, че се е разчупила, добре е пасвала на картината, която си е създал.

- Често се случва в подобни обстоятелства, доколкото разбирам.

Стомахът на Пол се сви. Трудно можеше да си пред­стави, че един от хората, на които се възхищаваше най-много, може да изпадне в подобна ситуация. Това още повече засили желанието му да намерят отговор, какъвто и да е той, колкото се може по-бързо.

- Да се хващаме за работа - каза той.

Гамей кимна и се отправи към стълбите към долната палуба.

- Ще съм в „Скарабей 1“.

- Ще те наблюдавам от контролната зала. Внимавай!

Целуна я и я пусна да върви. Докато Гамей слизаше към долната палуба, Пол се огледа. Отвсякъде ги заоби­каляше спокойно море. Дано и така си остане докато се върнат, помисли си той и влезе.

„Скарабей 1“ беше готов за потапяне. Гамей се настани вътре, а до нея седна пилотът, Елена Васкез. Беше дребничка, с къса черна коса и кожа с цвят на кафе. Елена беше един от най-новите членове на екипа на НАМПД, чийто опит на гмуркач във военноморските сили им беше от огромна полза. Докато Елена направляваше умело подводната машина, Гамей щеше да се грижи за комуникацията и да работи с механичните ръце и режещите им приспособления - ацетиленова горелка и банциг с диамантено острие, което с лекота можеше да се справи с петсантиметрова бронирана обшивка. Към другата ръка бе прикрепен хиравличен крик, подобен на онези, с които парамедиците отваряха смачкани коли.

Планът беше прост: отварят дупка в корпуса и пращат камера с дистанционно управление да търси следи от тела.

Гямей си сложи слушалки и прегледа задачите в списъка си. Елена направи същото.

- Пултът ми е зелен - рече Елена.

- И моят - После Гамей се обърна към микрофона: - „Скарабей 1“ е готов за действие. Пускайте ни във водата.

Хидравличният кран се включн и осемтонната подводница се издигна над палубата и увисна отстрани на „Кондор“. След това внимателно я спуснаха в морето.

Нещо изтрополя силно, а после двете жени усетиха как подводницата се стабилизира.