- Или с криене на неща, които не бива да бъдат намерени - додаде Кърт, както Монтресор зазидал Фортунато в стената.
- Или е италианец и обича червено вино - намигна им Ирам.
- Може да провериш дали не е Джордино – предложи Кърт.
- Проверихме го - отвърна Пит. - Оказва се, че още се учи да играе „Космически нашественици“ на своя Комодор 642. Тъй че едва ли е международен хакер.
Кърт се ухили, макар ситуацията да беше повече сериозна.
- Значи нямаме нито един отговор - каза той, - а само още въпроси.
- Ами „Масив”? - попита Джо с надежда.
- Проследяхме я със сателит - отговори Пит. - Спряла е в Бандар Абас за поправка. Вероятно ще има нужда от нов вал. Но понеже е в ирански води, не можем да направим каквото и да било, за да я огледаме както трябва.
- Предполагам, че големците на борда вече ги няма - каза Кърт.
- Което ни връща в изходна позиция - продължи Пит. – Знаем, че някъде там има някакъв хакерски дрийм-тийм за продан или под наем и поне две групировки се боричкат за него. Не знаем обаче защо. Сигурни сме само, че нито една от групировките не би проявила милост.
- Тогава имаме само един избор - каза Кърт. - Да елиминираме и двата заплахи едновременно.
- И как смяташ да направим това? - попита Пит.
- Отиваме в Южна Корея и прибираме тази „американска” и останалите хакери. Щом те са в ръцете ни, никой не може да ги използва срещу нас.
На последния етаж в сградата на НАМПД във Вашингтон Дърк Пит и Ирам Йейгър седяха пред комуникационния пулт. Кърт и Джо тъкмо бяха прекъснали връзката.
Пит реши, че е време да провери какво е настроението на присъстващите.
- Е, какво мислите?
Срешу него, вън от обсега на камерата, седяха Трент от ЦРУ, мъж на име Сътън от Националната служба за сигурност и двама души от НАМПД: доктор Елиът Смит, главен медицински офицер на НАМПД, и Ана Ериксън.
На Пит не му харесваше да говори с Кърт под зорките погледи на всички тези хора, но залозите бяха станали твърде високи и не можеше да си позволи никакви рискове.
Пръв проговори доктор Смит.
- Кърт изглежда стабилен. Повелението му е нормално, не забелязах никакви тревожни симтоми.
- Това е добре - отдъхна си Пит.
Смит сви рамене неопределено.
- Макар симптоми като тези на Кърт да не могат просто да изчезнат, само защото се е махнал от Вашингтон.
- Винаги ми се е струвало, че ако човек се махне от тук, щe му минат доста болежки - вметна Йейгър, очевидно с надеждата, че Кърт сс възстановява.
- Може би - стрелна го с очи Смит, - но не и тези на Кърт.
Пит започваше да се изнервя. Искаше конкретни мнения, а не мъгляви подхвърляния.
- Какво имаш предвид? - не издържа накрая той.
- Бих казал, че можем да очакваме симптомите му да се проявят отново. Най-вероятно в момент на изключителен стрес.
- Госпожице Ериксън? - погледна я Пит.
- Изглежда ми лобре. По-добре, отколкото когато се беше скрил на лодката си.
- Ами разказът му? - попита Сътън.
- Какво за разказа му? - попита хладно Пит.
- Не ви ли се струва малко странен? Качил се е на яхта, натъкнал се е на неясна конспирация, нападнали го и го спасила някаква жена. Взел ѝ сателитния телефон, но го изгубил. Ке кр с фмрид ообре. Трябва ли да приемем всичко това на доверие?
- Смяташ, че си измисля?
- Там е работата – въздъхна Сътън. - Само той е бил на борда. Не можем нито да докажем, нито да опровергаем нещо.
- Ами обаждането на жената? - попита Пит.
- Опитваме се да установим дали се е случило - призна Сътън. Засега нищо.
- Може да е бил някой чуждестранен доставчик - отбеляза Ирам, - до когото нямате достъп.
- Имаме достъп до всички - увери го Сътън. - Повярвай ми!
- Ами прякорите на хакерите? - не се предаваше Пит. - Не ги е налучкал.
Сътън сви рамене и замълча. Нямаше обяснение за това.
- А сега, да поговорим за това, което притеснява всички ни - рече Пит. - Знаем позицията на Сътън. Смята, че всичко е голяма измислица. Но ако все пак Кърт е напипал нещо?
Трент Макдоналд притисна дланите си една в друга. Пит забеляза, че представителят на ЦРУ е много мълчалив.
- Трент?
- Ако е напипал нещо, ако Сиена Уестгейт е жива и е в ръцете на чужди групировки или непознати лица, може да имаме по-голям проблем, отколкото всеки от нас може ла си представи. Трябва да позволим на Кърт да продължи и да проучи този тип, Тан Ранг. Бих могъл да им помогна в това начинание. Имаме много повече варианти на корейския полуостров, отколкото в Иран.
Дърк кимна мълчаливо. Не можеше да си спомни някога ЦРУ да са му помагали толкова много. Чудеше се дали е заради Кърт или заради Сиена. В главата му внезапно изникна един въпрос.
Читать дальше