Клайв Къслър - Призрачният кораб

Разхвърчаха се парченца дърво, а един от изстрелите одраска Кърт по ръката. След броени секунди обаче из­лязоха от обсега на пушките.

Повредената яхта не можеше да продължи гонитбата. С всеки изминал миг разстоянието между лодката и ях­тата се увеличаваше и скоро яхтата остана далеч зад тях.

- Успяхме! - отдъхна си Ел Дин.

Легнал на палубата, изтощен и почти невярващ, че е оцелял, Кърт огледа спасителите си.

- Всички добре ли са?

Ел Дин кимна. Джо вдигна палци.

- Наред сме - рече той. - Ами ти?

- Като нов!

- Кървиш - отбеляза Ел Дин.

Кърт огледа раната. Повърхностна, само драскотина по кожата.

- Порязах с, докато се бръснех. Следващия път ще внимавам повече.

Джо се засмя. Радваше се, че чувството за хумор на Кърт се е върнало. През последните три месеца никакво го нямаше.

- Как мина на яхтата? Хубав ли беше купонът?

- Не са мой тип хора. Но не бих казал, че скучах.

Кърт погледна назад. Далеч зад тях светлините на „Масив” угасваха една по една. Яхтата се връщаше на първоначалния си курс. И отнасяше със себе си всички тайни, до които Кърт не успя да стигне.

Въпросите, които случилото се тази вечер предизвика, се въртяха бясно в ума му, започвайки със самоличността и здравия разум на тъмнокосата жена, с която се беше сблъскал.

Чудеше се какво ли имаше предвид тя със закачките, които му бе подхвърлила. Наистина ли го познаваше отнякъде? Или просто отвличаше вниманието му? Какво правеше изобщо там? Какво искаше да каже с това, че е подранил?

В някаква степен трябваше да ѝ благодари, задето бе застреляла бандитите на Акоста. От друга страна нямаше да го открият, ако не се беше разкрещяла. Кърт се запита дали е успяла да избяга в суматохата. И по-важно с кого говореше по телефона и какво бяха намислили?

- Не си намерил Сиена - отгатна Джо.

- Не беше на борда, доколкото успях да разбера.

- А имаш ли представа къде може да е? - попита Ел Дин.

- Не - отвърна Кърт. - Но дочух, че говорят за някаква „американка”. Която и да е, явно са я предали в ръцете на някои си Тан Ранг.

- Кой? - попита Джо.

- Корейски индустриалец. Звучи като човек с връзки, който може да причини много неприятности, ако поиска.

- Това кога ни е спирало? – попита Джо през смях.

- Никога – отвърна Кърт. – И сега няма да ни спре. Но тук става нещо друго, нещо по-голямо и по-сложно от просто отвличане.

- Имаш ли представа какво?

- Не – поклати глав Кърт. – Но говореха за „сриване на Американстака стена”. Каквото и да значи това, трябва да ги спрем.

- Тан Ранг е хладнокръвен убиец и не бива безразсъд­но да му се пречкате - предупреди ги Дърк Пит по криптираната връзка през лаптопа на Джо.

- Не е безразсъдно - възрази Кърт. - Ако Сиена е жива, тя е при него. От това, което видях на онзи компютър става ясно, че той събира отряд от първокласни хакери.

- Сигурно е така - долетя гласът на Пит. - Въпросът е „защо”?

- Откъде се е взел този Тан Ранг? - попита Кърт. - Може би това ще ни даде някаква следа.

- Оглавява южнокорейски чебол, финансово-икономическа групировка, която се занимава основно с минно дело, отпадъци и енергия.

- Нещо друго?

- Роден е през 49-та година, точно преди Корейската война. Богатството на семейството му вече било намаляло, но крахът дтанал още по-голям след като Северна Корея унищожила голяма част от Сеул и околностите му. Тогава, за да не рухнат съвсем, баща му се забъркал с някакви престъпници. Когато Тан станал на шестнайсет, компанията сс занимавала преди всичко с контрабанда и пране на пари. Когато баща му починал, сред членовете на фамилията Ранг избухнала война. Тан се разправил бетмилостно с всички, които застанали на пътя му - избил враговете си, престъпниците, които го финансирали и всички членове на семейството, които не били съгласни с управлението му.

- Вътрешен преврат - отбеляза Джо.

- И то какъв! - възкликна Нит.

- А защо правителството не го е погнало?

- Заради приятели на високи позиции - обясни Пит. Повечето хора забравят, че между 51-ва и 79-та годи­на Южна Корея практически се управлява от военни и едри индустриалци. А те се интересували само от едно - растеж на икономиката на всяка цена. Нуждаели се от пари, за да изградят силна армия, готова да парира ново нападение от север. Престъпленията били замитани под килима, ако укрепвали властта им, засилвали реда и уве­личавали промишлената продукция.

- Значи Тан Ранг е просто един замогнал се уличен бандит - заключи Кърт. - Но това не ни помага да разберем защо има нужда от компютърни специалисти.