Клайв Къслър - Призрачният кораб

Щом приближиха целта, Акоста разбра защо. Комби­незонът беше празен и плаваше разкъсан по вълните. Хората му продължаваха да стрелят.

- Спрете огъня! - извика Акоста. - Няма никого. Сва­лил е дрехите и ги е оставил за отвличане на вниманието.

Стрелбата спря и Акоста се втренчи отново към непрогледните води, търсейки истинска следа от натрапника. След няколко минути той изгуби търпение.

- Обърнете! - изрева той. - Трябва да е някъде тук.

Всъщност Кърт беше много по-близо, отколкото Акоста можеше да предположи. Беше се прикрепил към корпуса на яхтата, на шест метра под главната палуба и на два от бушуващите води.

Когато се преметна през перилата, се задържа за част от секундата по-дълго, за да промени траекторията си. Целта му беше да се блъсне в корпуса и да активира магнитите. Сблъсъкьт с метала се оказан доста неприятен, но магвитите се задействаха независимо от това.

Малко след като залепна за корпуса, Кърт бавно се премести точно под четиритонната котва на „Масив“.

Отърва се от белия комбинезон и зачака търпеливо яхтата да промени курса и да забави скоростта. Всъщност, позицията му беше доста удобна, натоварваше съвсем леко ръпете и краката си. Можеше да виси там колкото е необ­ходимо, стига батериите на магнитите му да издържат.

Рано или късно Акоста щеше да се откаже, да спре светлините и да поеме по първоначалния курс. Тогава Кърт щеше да се спусне в мрака и да заплува, докато се отдалечи достатъчно, за да го приберат Джо и Ел Дин.

След третото кръгче на Кърт му се стори, че скоро ше се предадат. Усмихна се, доволен от тактическия си ге­ний, когато забеляза нещо притеснително.

Към яхтата, едва забележим на лунната светлина, приближаваше силуетът на дългоноса рибарска лодка.

- Не може да е истина! - прошепна Кърт. - Какво им става на тези двамата?

И тогава видя - джобът на дясната му ръка бе скъсан, навярно в схватката с жената или с бандита на Акоста. Предавателят или бе паднал, или се бе закачил за комбинезона. И сега привличаше приятелите му все по-близо до огромната яхта, пълна с въоръжени бандити.

Докато напредваха към предавателя, Джо поглеждаше ту към яхтата, ту към мястото, където очакваше да намери Кърт. Делеше ги не повече от половин километър.

- Може би сме го пропуснали - каза Джо. – трябва да побързаме.

- Ами ако ни забележат? - попита Ел Дин.

- Ще се изненадам, ако вече не са ни видели - отвърна Джо. - Но няма да оставим Кърт там, за да стрелят по него или да го прегазят.

- Светят като коледно дърво, както се казва – отбеляза Ел Дин. - Може би не могат да ни видят в тъмното.

- Да се надяваме.

Ел Дин продължаваше да поддържа скоростта, а Джо се разтършува в един от сандъците.

- Какво търсиш?

- Струва ми се, че ще вършим нещата бързо. Трябва не нещо, за което да се залови Кърт - и извади една от мрежите. - Това ще свърши работа.

Ел Дин кимна.

- Триста метра - каза той и хвърли поглед към скенера.

- Забави малко - рече Джо.

- Двеста.

Джо взе един инфрачервен бинокъл и огледа водите. Повърхността продължаваше да тъмнее. Но топлината от тялото на Кърт би трябвало да го издава ясно.

- Към целта ли плаваме? - попита през рамо Джо.

- Право към предавателя - отвърна Ел Дин. - На сто метра сме.

Джо свали бинокъла и замижа в опит да види каквото и да било от Кърт.

- Петдесет метра - каза Ел Дин, намали скоростта и промени курса леко вляво. - Би трябвало да сме точно при него.

Джо потръпна. Когато двигателите на лодката спряха, нощта утихна зловещо.

Джо хвърли неспокоен поглед към яхтата. И тя плава­ше свободно на трийсет градуса от тях.

Ситуацията приличаше на пат между хищник и пляч­ка. Яхтата - хищна котка, седнала на задните си крака, а лодката - газела, готова да се втурне надалеч при най-малкото трепване. Засега и двете не помръдваха и чакаха.

- Знаят, че го търсим - прошепна Джо.

- Чакат ни да го намерим. Бъди готов.

- Още щом го открием, поемаме право към брега.

Джо вдигна инфрачервения бинокъл и огледа яхтата. Ясно се виждаше топлината от комините ѝ. Значи бинокълът не е повреден. Защо тогава не улавя топлината на Кърт?

Подозирайки най-лошото, той се взра в скенера и точното положение на предавателя. Кърт не беше там, но в мрака Джо улови мътен проблясък, твърде мътен, за да се вижда от повече от десетина метра.

- Там - посочи той.

Ел Дин включи отново двигателите и веднага го из­ключи.

Лодката се приближи.

Когато нещото проблесна отново, Джо хвърли мрежа­та и го улови. Беше добре познатият цилиндър.