Клайв Къслър - Призрачният кораб

На мостика на „Масив“, Рене Акоста чакаше да чуе, че натрапникът е мъртъв. Вместо това чу отново гласът на Кейлъб, но този път гневен и паникьосан.

- Натрапникът избяга през борда - докладва той. - Повтарям, натрапникът избяга през борда.

- Казах ти да го застреляш!

- Направих го.

- Е, какво стана?

- Не знам - рече Кейлъб. - Но съм сигурен, че го улучих.

Акоста трепереше от възмущение, отчасти заради идиотизма на Кейлъб, отчасти задето някакъв натрапник си бе позволил да смути партито му.

Погледна към капитана на яхтата и завъртя показалец.

- Обърни ни. Ще трябва да го хванем.

В този момент се появи Ковач и размаха осакатената си ръка, за да привлече вниманието на Акоста. Ковач пусна Калиста на палубата.

- Открихме я в каютата ти.

- В каютата ми?

Калиста процеди през зъби:

- Онзи първо влезе при мен, опря пистолет в главата ми и ме извлече през прозореца, докато некадърните ти идиоти дремеха пред вратата ми.

Акоста я изгледа свирепо. Поредната лъжа. Все лъжи излизаха от устата ѝ.

- И очакваш да ти повярвам? - извика той. - Облечена си различно. Да не би да те виждаме такава, каквато си?

- Огледай ме - стрелна го тя.

По лицето ѝ имаше синини, а устната ѝ бе разцепена.

- Струва ли ти се, че по собствено желание съм отиш­ла в каютата ти? - продължи Калиста.

Акоста се обърна към Ковач.

- Твоите хора ли са я ударили?

- Не.

- Разкажи му как ме намери - подкани го Калиста. Ковач се колебаеше.

- Е?

- Тя изпищя - каза Ковач. - Ако не беше тя, нямаше да разберем за натрапника.

Корабът вече се накланяше на една страна. Акоста имаше по-важни неща за вършене от това да се занимава с Калиста.

- Заключи я в каютата ѝ и сложи пазач и пред прозореца - нареди той. - После ела при мен с пушки и прожектор.

- Гостите се тревожат - влезе един от хората на Акоста.

- Кажи им, че ще се позабавляваме – отвърна той, после се обърна към останалите: - Ще дам десет хиляди долара на този, който убие натрапника.

На седем километра зад „Масив”, Джо Дзавала стоеше на носа на малката рибарска лодка и се взираше в смаляващата се яхта. Още виждаше светлините ѝ , но ако изчезнеха, щяха да имат проблем.

Джо се обърна към Ел Дин, който се намираше на руля.

- Продължаваме да изоставаме. Не можеш ли да раздвижиш малко това корито?

- Търпение - отвърна му Ел Дин. - Помни, търпението горчи, но резултатите му са сладки.

Джо изгледа Ел Дин с досада.

- Не ми се учи на търпение в момента. Просто не из­пускай яхтата.

В този момент следящото устройство изписка.

- Кърт е във водата!

- Слава на Аллах! - въздъхна с облекчение Ел Дин и натисна газта докрай, като се надяваше да накара лодката да се движи с по-голяма скорост, отколкото можеше.

- Какво стана с приказките за търпение? - изгледа го изпод вежди Джо.

- Никога не ме е бивало в това - усмихна сс дяволито Ел Дин. - А и вече не е време за търпение, а за действие.

Джо бе напълно съгласен. Кърт бе прекарал на „Ма­сив“ не повече от час, но сякаш бе прекарал там поне по­ловината нощ. Остави скенера и вдигна бинокъла. Почти веднага забеляза нещо, което никак не му хареса.

- По дяволите!

- Какво има?

- Яхтата завива. Връщат се!

„Масив“ намали скоростта и се завъртя в широк полу­кръг. В края на маневрата скоростта на огромният съд не надвишаваше пет възела.

На мостика Акоста отбеляза на една карта мястото, където натрапникът бе скочил през борда.

- Задръжте скоростта, дръжте и кораба стабилен - заповяда той. - Движите се бавно през тази зона, докато го открием и го убием.

- Да, сър! - отвърна капитанът, без окото му да трепне от заповедта, която получи.

После Акоста излезе на палубата. Кейлъб го чакаше с ловна пушка в ръце.

- Дай ми я! Ще вземеш пак да пропуснеш.

Кейлъб се намръщи и подаде пушката на шефа си.

Акоста бе разположил неколцни от хората си на различни места по главната палуба. В средата на кораба имаше още две групи, по една от всяка страна, а още двама мъже дебнеха на кърмата.

- Усилете светлините докрай! - викна Акоста.

Прожекторите осветиха водите на Персийския залив на петдесет метра встрани и двеста метра пред и зад яхтата. Над мостика също блеснаха прожектори.

- Бързо ще свършим - обеша си Акоста и усука ремъка на пушката около ръката си.

- Целта е дясно на борд! - извика някой.

Акоста беше на левия борд. Той прекоси мостика бързо и излезе през вратата към десния борд, точно когато хората му откриха огън. Навсякъде сс разлетяха пръски вода. Акоста вдигна оръжието си и бързо забеляза целта: бяла ивица, очевидно дреха. Стреля веднъж и улучи. Комбинезонът трепна, но нямаше нито кръв, нито реак­ция от ранения мъж.