Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Не искам да те убивам, но ще те застрелям, ако про­дължаваш.

Тъмната ѝ коса бе паднала над очите. Устната ѝ кър­веше. Гледаше го с немигащи очи. Имаше нещо в този поглед, помисли си Кърт. Явно бе осъзнала нещо.

- Познавам те - рече задъхано жената. Ти си белия рицар... Безстрашния... Изненадана съм да те видя. Боя се, че малко си подранил.

Кърт не отпусна хватката си. Нямаше да се подлъже.

- Не знам за какво говориш, госпожичке. Не съм те виждал.

- Не съм казала, че си.

- С кого разговаряше по телефона?

Тя не отвърна, само облиза устни. Сякаш и се услади кръвта, като на някаква вампирска принцеса.

- Попитах те нещо!

- Целуни ме! - прошепва тя

Кърт мълчеше.

- Или ме целуни, или ме застреляй - настоя жената. – Иначе ще крещя.

- Няма да крещиш - отвърна Кърт. - Не искаш да те намерят тук, както и аз.

Дори не беше довършил, когато тя отметна глава и изпищя, колкото ѝ глас държеше.

- По дяволите! - възкликна Кърт и запуши устата ѝ с длан.

Реши че е време да се измъкне, преди да настане су­матоха. Той извади сателитния телефон от джоба ѝ и го прибра в своя.

Преди да успее да стори каквото и да било друго, вра­тата сс отвори и влетяха неколцина от хората на Акоста. Хвърлиха се върху Кърт и избиха пистолета от ръката му. Той успя да се отскубне от единия, блъсна втория в бюрото, но третият го улучи с коляно в брадичката.

Кърт залитна назад и това даде време на останалите двама да се включат отново. Заваляха удари. Неспособен да се измъкне, Кърт престана да се съпротивлява.

Мъжете го вдигнаха на крака и го притиснаха към същата стена, в която допреди малко той притискаше странната жена.

Сега тя беше зад тях с пистолета на Кърт в ръка.

- Трима срещу един - рече тя. - Не е много честно.

После без колебание откри огън и надупчи мъжете, които държаха Кърт. Дори когато паднаха на пода, тя не спря да стреля, докато не се увери, чс са мъртви. След това подхвърли пистолета на Кърт.

- По-добре бягай! - рече му припряно. - Всеки момент ще дойдат още много.

Кърт нямаше време да мисли за лудата жена пред себе си. Беше се озовал насред нещо странно. Нешо много странно.

- Трябваше да ме целунеш - каза жената и вдигна вежди.

- Следващия път - обеща Кърт, обърна се и стреля три пъти в прозореца, след което се хвърли към стъклото и се приземи на палубата долу.

Скочи и се затича към кърмата. Алармата не спираше да пищи. Прокънтяха изстрели. Стреляше се накъде отгоре и отзад. По палубата около Кърт се забиваха куршуми.

Кьрт се притисна към една от надстройките, смени пълнителя и стреля. После се промъкна под стоманените греди, крепящи хеликоптерната площадка. Вдигна глава и погледна със завист лъскавия хеликоптер. В миг осъзна, че той може да се превърне в проблем и се прицели в пилотската кабина. Стреля в стъклото, в таблото и в резервоара. Не беше сигурен дали е улучил нешо важно, но пилотът шеше да си позамисли, преди да вдигне машината във въздуха.

Кърт се шмугна отново в сенките и провери пълните­ля. Четири куршума.

- Време е да бягаме - промърмори си той.

По стълбището строполиха ботуши, което само затвърди решението му.

Кърт стреля два пътя към приближаващите мъже и се затича към перилата. В този момент един от хората на Акоста се показа иззад една от надстройките. Двамата мъже се сблъскаха като автомобили на кръстовище.

Кърт се строполи на палубата, претърколи се бързо и заопипва с ръце наоколо, за да открие пистолета си. Завъртя се и се озова точно срещу дулото на „Колт”, 45-ти калибър. Мъжът зад дулото имаше рядка руса коса, светли очи и изпито лице, което напомняше на череп на слабата светлина.

- Горе ръцете! – каза той и приближи оръжието на двайсетина сантиметра от лицето на Кърт.

Остин бавно вдигна ръце. Мъжът се поотпусна и със свободната си ръка натисна бутона на радиото, прикачено на ревера му.

- Тук е Кейлъб! Залових натрапника. Да го разпитам ли?

Чу се шум, а после и отговорът:

- Не - отвърна някой, навярно Акоста. - Застреляй го и ми донеси тялото .

Още докато Акоста говореше, Кърт натисна превключвателя на левия си магнит. Пистолетът на Кейлъб полетя встрани, точно когато той натисна спусъка и куршумът се заби в палубата, вместо в главата на Кърг.

Кейлъб се взираше изненадано в залепналия за лявата ръка на Кърт „Колт“ и така и не видя летящия към него юмрук. А когато все пак го зърна, вече беше късно. Мъ­жът падна странично.

Кърт моментално се хвърли към перилата. Преметна се през тях и изчезна в тъмното.