Клайв Къслър - Призрачният кораб

Понеже нямаше как да прескочи през перилата, без да го видят, Кърт пое към кърмата. Знаеше, че там има ня­колко люка - през единият от тях екипажът бе натоварил припасите. Надяваше се да са го оставили отворен.

Кърт запъпли рачешката към него. Оказа се, че люкът е твърде близо до ватерлинията и беше здраво затворен.

Кърт се огледа и забеляза тънък лъч светлина от друг люк по-нагоре.

Бързо стигна дотам, надзърна и като видя, че няма никого, се вмъкна вътре.

Озова се в малко работно помещение до котелното - претъпкано с машини, горещо и шумно. Кърт бе направил едва няколко крачки, когато се показа мъж в бял комбинезон с големи слушалки на ушите, за да пази слуха си от грохота на машините. Нито забеляза Кърт, нито го чу.

Остин тикна беретата под носа му и му направи знак с пръст да не предприема нишо. След това свали слушал­ките от ушите на ужасения работник.

- Говориш ли английски?

Мъжът кимна.

- Има ли затворници на яхтата?

Мъжът се обърка.

- Затворници ли?

- Някой, когото държат против волята му - обясни Кърт. - Руса американка, например.

- Не - отвърна мъжът и поклати глава. - Аз съм само при турбините.

Имаше логика - горкият тип беше прост моряк. Но пък от друга страна не можеше да не познава кораба си.

Кърт го изтика до електрическа схема на яхтата, където бяха отбелязани коридорите, каютите и общите помещения.

- Рене Акоста - каза Кърт. - В коя каюта е?

Мъжът се поколеба.

Кърт свали предпазителя на пистолета.

- Първата - посочи механикът. - На долната палуба, отпред.

Кърт огледа схемата. Каютата беше най-голямата от всички – разбира се, че тя ще е на Акоста.

Кърт заведе мъжав един склад, бутна го вътре и извади малка спринцовка. Заби я в бедрото му и мъжът подбели очи. След миг вече беше в несвяст.

- Сладки сънища - пожела му Кърт и изхвърли спринцовката.

Облече комбинезона на заспалия мъж и така успя да скрие неопрена си и електромагнитните приспособления, но не и косата си. На стената висеше червена каска. Той я взе и я нахлупи плътно плътно над очите си. Огледа се внимателно и пое към носа, където се намираше каютата на Акоста.

Вратата беше заключена, но успя да я отвори с ножа. Влезе и веднага започна да тършува. След около пет ми­нути чу как някой завърта бравата.

С изненадваща пъргавина - като се има предвид еки­пировката и катовете дрехи, Кърт се скри в банята и застана зад стъклената преграда на душа.

Стисна беретата и се подготви за схватка. Ако имаше късмет и влезлият беше Акоста, можеше да измъкне от­говори направо от него.

Вратата се открехна леко и после се затвори почти безшумно. За изненада на Кърт лампите не светнаха. По плюшения килим се чуха приглушени стъпки. Спряха пред бюрото, където допреди миг стоеше и Кърт.

Някой приседна на стола пред бюрото, но стаята оста­на тъмна, докато не я озари леко синкаво сияние - ком­пютърен монитор.

Зачаткаха клавиши, а накрая се чу тих подигравателен женски глас.

- Рене, нима си мислеше, че собствената ми система за сигурност ще ме спре?

Въпросът беше реторичен. Нямаше кой да отговори и това изостри любопитството на Кърт.

Той се намести на по-удобно за наблюдение място.

Жената зад бюрото на Акоста тракаше усилено по клавиатурата.

- Проклет да си, Рене! - възкликна тя, извади от джоба си сателитен телефон и набра някакъв номер.

Кърт не чу началото ясно, но после се заслуша внимателно.

- Имаме проблем – говореше жената. – Не са тук... Нито един от тях. Нито американката, нито останалите. Не са на борда.

Последва пауза.

- Да сигурна съм - отвърна жената – Чета го направо от компютъра на Рене. Мислех че ме лъже, но е откарал жената в Корея и е обещал и останалите трима на Тан Ранг. Търгът е за заблуда. Или не му стигат пари, или си търси купувачи за в бъдеще.

Още една пауза, този път по-дълга.

- Не, не мисля, че това ще помогне... е, бих могла да му опра пистолет в челото, но това няма да ги върне. Ще трябва да си ги вземем от Тан Ранг. Няма да е лесно.

Кърт се помъчи да чуе и нещо от другата страна на телефона, но не успя.

- Няма друг начин - отсече жената. - Без нея никой няма да повярва, че можем да преодолеем въздушната дупка, да пробием американската стена и да сринем сис­темата им.

Кърт нямаше представа за какво говори жената, но се мъчеше да запомни всяка дума.

- Трябва да вървя - каза тя накрая и затвори програмата, която беше отворила. - Иначе Рене ше вземе да се присъедини към мен под душа. - Тя помълча няколко секунди и добави: - Прав си, между другото. Не ме заслужава