Клайв Къслър - Призрачният кораб

Кърт изостана малко от яхтата и пресече килватера, като почти изгуби контрол. Успя да се измъкне и се насочи към корпуса, като лека-полека се заиздига. Щом излезе над повърхността, успя да набере малко повече скорост. Водата го увлече и го запрати в корпуса. Ударът почти изхвърли Кърт от машината, но той успя да се задържи, овладя я и с плавна траекторията отново се опита да приближи. Оранжевата светлинна примигваше и всеки момент щеше да премине в червена. Мощността на двигателя намаляваше.

Кърт отчаяно се завъртя към корпуса, протегна си и се оттласна с крака от машината. Тя отхвърча повлечена от водата, а той моментално включи магнитите по крайниците си.

Първо се задържа за корпуса с ръце, а след това прилепнаха и краката му.

Успя! Беше се закрепил точно над ватерлинията. Неканен пътник от странна разновидност.

Кърт погледна нагоре. Май никой не го беше забеля­зал. А и трудно можеха да го направят. Корпусът се изви­ваше леко и се разширяваше нагоре. За да го види някой, трябваше да се протегне поне на метър от перилата и да погледне право надолу.

Цяла минута Кърт не помръдна. Трябваше му малко време, за да събере сили. Като се почувства готов, той изключи магнита на лявата си ръка и я придвижи нагоре, после отново го активира. Направи същото и с десния крак.

Лява ръка, десен крак, дясна ръка, ляв крак... Бавно и постепенно.

По увеличаването на вълната под себе си и по пяната край нея Кърт разбра, че яхтата увеличава скоростта си. Доколкото можеше да прецени, вече гонеха двайсет възела. Продължи да се изкачва. Най-трудното мина, помисли си той окуражително. Е, поне първата трудна част.

На главната палуба на „Масив“ бс разположен просто­рен и дълъг овален салон. Огромни прозорци от пода до тавана придаваха въздушност на пространството. Стени­те бяха от топло дърво, обработено така, че да се под­чертаят повтарящите се шарки. Мебели в стил арт деко сгладка и мека италианска кожена тапицерия подчер­таха изискаността и финеса на помещението. Цялото пространство бе осветено от меката светлина на лампи, скрити в ниши.

Насред залата като водовъртеж се виеше спираловидно стълбище, водещо към долните нива на яхтата. На тавана над стълбището имаше огромен кръгъл прозорец. Денем през него влизаше светлина към стълбището, а нощем той се превръщаше в тъмно огледало, в което се отразяваше всичко.

В салона имаше петнайсетина души, ако не се броят дискретните сервитьори. Гостите се любуваха на гледката, разговаряха и отпиваха от отбраните питиета.

Калиста Бревар се появи, облечена в лъскава черна коктейлна рокля. Гримът и бе по-семпъл от обикновено, а тъмната ѝ коса бе скрита под платиненоруса перука.

Тя закрачи бавно към рояла, където се перчеше Рене Акоста.

- Сметките са прости - говореше той на един китаец. - Ще имат достъп до най-скритите ви тайни, а вие няма да можете да направите нищо.

- Наистина ли тази система е толкова напреднала? - попита китаецът. - И преди съм чувал подобни приказки. Всяка система си има слабост. Въпрос на време е да на­мерим слабото място на „Фаланга“.

Акоста поклати глава.

- Щяха ли САЩ да сложат всички яйца в една кошни­ца, ако не бяха сигурни, че кошницата е абсолютно неп­ристъпна?

- А може би грешат?

- Може би - сви рамене Акоста. - Но въпросът е дали вие можете да си позволите да рискувате?

Китаецът се обърна и заобсъжда възбудено думите му с двама свои сънародници. Акоста се извини и хвана Калиста под ръка.

- Май си ги хванал натясно - прошепна му тя. - Признавам, че си много по-ловък, отколкото очаквах.

- Научих се на тактика - отвърна той.

- А брат ми се научи на жестокост.

- Можеше да го спреш - погледна я строго Акоста. - Горкият Ковач. Сега трябва да се научи да стреля и намушква хора с една ръка. Най-добре да стоиш настрана от него засега.

- Едва ли ще ме познае.

- А ако те познае?

- Ще разбере, че му сс е разминало леко.

Акоста се подсмихна и я поведе към бара. Барманът веднага му наля чаша петдесетгодишно порто.

- А за дамата?

- Вода с лед.

- Същото тече и във вените ѝ - добави Акоста с полуусмивка.

Барманът изпълни поръчката мълчаливо. Избърса из­потената чаша и я подаде на Калиста.

- Можеше поне да опиташ да ограничиш щетите - обърна се към нея Акоста, щом се отдалечиха от бара.

- И да се разкрия? Ако бях защитила Ковач, брат ми щеше да ме заподозре. Може би и без това вече ме подо­зира. Ако не ни върнеш жената, готви се за война.