Клайв Къслър - Призрачният кораб

Подобни лиана Законът се вие и сплита Така

Вълкът е с Глутницата силен, Глутницата – силна с Вълка 1 .

Трябваш ни цял, Кърт. А на теб ти трябва помощта ни.

- Какво пише? - попита Джо. - Не мога да спя от любопитство, откакто Дърк ми го даде.

Кьрт помисли върху думите на шефа си.

- Пише, че не мога да се отърва от теб... И че имам късмет с такива приятели - отвърна той накрая.

- А нещо за повишение и за молбата ми за допълни­телни вредни, докато работя с теб?

- Боя се, че не - рече Кърт, прибра бележката в джоба си и погледна Джо.

Радваше се да види най-добрия си приятел, въпреки всичко.

Джо бе от приятелите, които никога не биха те преда­ли. Той се хвърляше с главата напред, без да скъпи уси­лията си и дори задачата да беше трудна, Кърт знаеше, че Джо няма да се откаже, докато не доведат работата до край.

Не беше за подценяване и фактът, че Джо беше истин­ски технически гений. Той беше човекът, който конструираше и поддържаше повечето сложни подводни устрой­ства на НАМПД. Заниманията му с автомобили също бяха легендарни — един от неговите модели летеше, а друг плаваше. Дори беше превърнал обикновена количка за голф в състезателен автомобил с мощност петстотин коня.

- Добре де - рече Кърт накрая, - може би ще си ми полезен. Трябва някак да се кача на една яхта на име „Масив”. Закотвена е на пристанището, охраняват я денонощно и е пълна с въоръжени бандити. А, забравих – трябва да го направя, без да смутя някаква лъскава забава на хора, които може да са, а може и да не са закоравели престъпници.

Джо го изгледа, сякаш си е изгубил ума. През последните няколко месеца Кърт беше свикнал с този поглед.

Но след не повече от десет секунди приятелят му се оживи.

- Предполагам, няма как да се присламчиш към кетъринга.

- Не и ако не науча арабски за рекордно кратко време - отвърна Кърт. Нито пък мога да се приближа откъм брега или пък да се кача, докато е закотвена. Мисля, че най-добър шанс имаме да го направим от водата, докато плава.

- Ще ти трябва подводница.

- Именно.

- Малко късничко ми казваш - рече Джо. - Не мога да скова подводница за няколко часа.

- А нещо, на което само аз да се кача?

- Подводен скутер?

- Става - кимна Кърт. - Можеш ли да го направиш достатъчно бърз, за да настигне яхта?

- Разбира се. Откъде обаче ще намерим части?

- Имам идея – ухили се Кърт.

Около час по-късно, докато Ел Дин търсеше рибарска лодка, която да не привлича много внимание, Кърт н Джо бяха на летището и оглеждаха един огромен паркинг, пълен с прашни автомобили.

- Все едно съм умрял и съм се озовал в рая на свръхколите - огледа се възхитено Джо.

- Или поне в Чистилището - смигна му Кърт.

Пред очите им имаше стотици ферарите, ламборгини, мазерати, бентли... Бяха наблъскани една до друга край детско футболно игрище, та чак вратите им се докосваха. Не можеше да се каже откога са тук, но върху повечето имаше толкова много прах и пяськ, че цветовете им не си личаха. Гумите на повечето бяха спаднати, а корпусите им нажежени на слънцето.

- Някъде мъж на име Енцо плаче - рече Джо. - Да не говорим за петимата братя от Модена. 2

Продавачът, който ги бе довел, им каза:

- Има оше пет гаража като този.

- Откъде идва всичко това? - попита Джо.

- Задлъжнелите чужденци ги оставят, когато бягат от Дубай. У нас няма банкрут. Който не може да плати на кредиторите си, отива в затвора и си получава наказа­нието.

Кърт вдигна вежди.

- Ще се погрижим да платим в аванс.

- Мъдро решение - каза мъжът. Какво ви трябва?

- Една от най-редките - отвърна Кьрг. - Новия седан от „Тесла“.

След час, олекнали с петдесет хиляди долара, Кърт и Джо разфасоваха прашната „Тесла“ в един гараж, осигу­рен им от Мохамед ел Дин. Самият той пристигна малко след тях с цял камион припаси от морския склад за скрап - парчета фибростъкло, няколко потрошени джета и три мощни извънбордови двигателя. Два от тях изглеждаха безнадеждно очукани, но третият бе в добро състояние.

- Ще свършат работа - одобри ги Кърт.

- За какво? - попита Ел Дин.

- Ще видите.

1Превод Стоян Медникаров – Бел. прев.

2 Има се предвид Енцо Ферари, основателят на „Ферари“ – Бел. пр.

Два дни по-кьсно, на здрачаване, Кърт н Джо седяха на плашиира на малка рибарска лодка, която се покла­щаше върху леките вълни на Персийския залив. На дъл­гокосата лодка имаше малка каюта в задния край, два извънбородови двигателя, купища мрежи и контейнери -последните обикновено пълни с лед, за да съхраняват улова. Oт държачите на кърмата стърчаха две въднии, а кордите им бяха потопени в морето.