Клайв Къслър - Призрачният кораб

Известно време той се шля край брега, като се правеше на турист. Снимаше яхтите, дори се обърна и щракна няколко пъти панорама на Дубай. Когато отново обърна поглед към „Масив”, до нея тъкмо спираше малък катер. Кърт го снима няколко пъти и улови Акоста, който се качваше на яхтата си заедно с една руса жена. Тя свали слънчевите си очила. Без да губи време Кърт насочи обектива кьм нея. За момент имаше чувството, че жената гледа право в него с тъмните си очи. Акоста я хвана за ръка и я поведе към носа. Щом двамата се скриха, Кърт насочи внима­нието си към телохранителите. Въоръжените пазачи си личаха отдалеч. Имаше няколко и в предната, и в задната част на яхтата. Виждаха се и видеокамери. Явно с тях наблюдаваха горните палуби по цялата им дължина, как­то и всеки съд или човек, който се приближаваше отляво или отдясно. От мостика стърчаха два прожектора и два радара, единият навярно бе за следене на атмосферните условия, а другият за съдове в близост.

Всичко това значеше, че яхтата е почти непристъпна. Кърт имаше само два варианта да се окаже на нея - да се спусне отгоре или да изплува отдолу. Той си спомни как преди няколко години се бе спуснал с парашут върху движещ се супертанкер. Задачата се оказа твърде сложна, макар съдът да имаше площ колкото няколко футболни игрища и да се движеше бавно. Не му се нравеше идеята да опита същото с тази яхта, която бе една пета от размерите на танкера и три пъти по-бърза.

Явно му оставаше само един вариант. След като взе решение, Кърт излезе от пристанището и пое бавно към хотела пешком. Не можеше да се освободи от усещането, че някой го наблюдава. На няколко пъти сменя посоката и спира, оглеждайки внимателно морето от лица край себе си за някой или нещо подозрително. Стори му се, някакъв мъж c шарен дишдаш извърна глава и се шмугна припряно в тълпата.

Кърт продължи да наблюдава, ала мъжът не се показа отново.

- Страхотно! - измърмори си той под нос и продължи.

Никак не беше добре, че присъствието му в Дубай не е останало скрито. На няколко пъти се оглежда и в отраженията във витрините по булеварда засече мъжа, но се престори, че не го е забелязал.

Влезе в хотела, качи се на асансьора до седемнайсетия етаж и зачака зад ъгъла.

И разбира се, малко по-късно асансьорът прозвънтя. Вратата се отвори плавно и някой закрачи към него. Като се надяваше, че няма да налети на някой турист, Кърт из­чака мъжът да сс покаже иззад ъгъла и се хвърли отгоре му. Беше същият, с шарената роба.

Кърт запуши устата му с ръка, притисна го в стената и замахна с юмрук към слънчевия му сплит. За негова изненада, мъжът реагира незабавно, обърна се и усука тяло.

Кърт успя да го улучи косо, в коремните мускули, стегнати и готови да посрещнат удара. Мъжът отблъсна ръката на Кърт и вдигна своите.

- Леко, Кърт! Аз съм, Джо!

Кърт се стъписа и замръзна, докато умът му се опитва­ше да подреди свързана картина от гласа на приятеля му, мъжът със странните дрехи пред него и фактът, че Джо трябваше да е на десет хиляди километра оттук.

Сякаш прочел мислите му, Джо свали сивата гутра , която скриваше половината му лице.

- Какво правиш тук? - стрелна го Кърт.

- Дойдох да ти помогна.

Кьрт не знаеше дали да се радва, или да беснее, затова заведе Джо в стаята си и повтори въпроса.

- Следях те - отвърна простичко Джо. – Трудна работа е, да знаеш.

- Явно не чак толкова. Защо си се маскирал?

- Не исках да ме забележиш.

- Значи още трябва да поработиш върху методите си. Ето ти и един съвет от мен: когато целта се обърне и те погледне, не рипвай да се криеш.

- Отбелязвам си – козирува му на шега Джо.

- Добре. А сега, след като вече се разбрахме, качвай се на самолета и се махай от тук. Благодаря ти, че си се загрижел за мен, но нямам намерение да те въвличам в тази история. Проблемът е мой, а не твой.

- Не можеш да ми нареждаш какво да правя – каза Джо.

- Защо да не мога? Аз съм ти шеф.

- В отпуск си – напомни му Джо. – На практика не си ничий шеф в момента.

- Въпреки това ти се връщаш у дома!

- Извинявай, амиго, няма как – поклати глава Джо, извади от джоба си плик и го подаде на приятеля си с весело блясъче в очите.

Кърт го отвори, а Джо се настани на дивана и вдигна краката си на масата...

В плика имаше бележка с почерка на Дърк Пит. Нямаше заповеди, само няколко думи и цитат от Ръдиард Киплинг.

Това е Законът на джунглата – по-стар от небесната Твърд

Със него Вълкът ще Владее, без него – делът му е Смърт.