Клайв Къслър - Призрачният кораб

- И понеже ще се правиш на шпионин - добави Пит, - унищожи снимката и флашката, щом ги разгледаш добре.

Кърт кимна, но се сети за друго.

- Кажи на Джо да не ме следва. Не искам да го въвличам. Ченгетата в Капитолия вече го арестуваха веднъж. Дори му отрязаха достъпа до Смитсоновия музей, а зна­еш колко го обича.

Пит се поколеба.

- Ще му намеря работа – отвърна. – Кога мислиш че ще се върнеш?

Труден въпрос. Кърт може да отговори само по един начин.

- Ако Лорен беше някъде там или ако знаеше, че Съмър е жива след всички тези години, колко дълго щеше да ги търсиш?

- Докато ги намеря – отвърна честно Пит.

- Значи тогава ще се върна.

Пит се ухили и плъзна значката към Кърт.

- Сложи я в някое чекмедже – рече той. – Никой не подава оставка, докато аз съм директор.

Кърт прибра значката и двамата приятели си стиснаха ръцете – здраво, по мъжки.

Пит се обърна, за да си тръгне, но се спря.

- И внимавай, Кърт! Знаеш, че може да откриеш нещо, което няма да ти хареса.

Пет минути след като Пит си тръгна, Кърт вече беше в черния си джип на път за летището. Дърк Пит и Ло­рен Смит го наблюдаваха от колата си, спряна на стотина метра встрани от пътя.

- Значи все пак тръгна на лов с половин пълнител - отбеляза Лорен.

- Не - рече Пит, - зареден е докрай и отива да гони мечки - после запали двигателя и включи на скорост. - И няма да е сам. Ще подготвя Джо и Пъстървите. Със си­гурност на Кърт ще му е нужна помощ. И ние ще сме там, официално или не.

1Френска туристическа компания, прочута с олинклузив пакетите си – Бел. пр.

Обединени арабски емирства, Дубай

Кърт Остин наблюдаваше през бинокъла си прашната вихрушка край копитата на кафеникавия чистокръвен ат, който препускаше вихрено на хиподрума в Мейдан. След него препускаха още седем коня, но всички бяха толкова назад, че нямаше съмнение кой ще е победител в серията. Някои от хората на хиподрума ликуваха, а други стенеха.

- Нещо не е това, което изглежда, че е. Това е първото, което трябва да разберете – заяви почти шепнешком възрастният мъж до Кърт. Гласът му бе по-скоро благ и излъчваше мъдрост и опит.

Конят пресече финалната линия. Жокеят се изправи на стремената и отпусна бавно юздите, за да може животното постепенно да намали устрема си и да спре.

Кърт свали бинокъла и погледна мъжа до себе си.

Мохамед ел Дин беше облечен в снежнобял дишдаш - традиционна дреха, подобна на роба, която скриваше тялото му от врата до глезените. А главата му беше покрита с гутра, специалната арабска кърпа за глава, прикрепена с карирана лента. Под кърпата лицето му изглеждаше ня­как смалено, а раменете - тесни.

Кърт реши, че мъжът е поне на седемдесет години. Остави бинокъла на масичката пред себе си.

- За състезанието ли говорите, или за нещо друго?

Мъжът с усмихна и край очите му се появи мрежа от бръчици.

- За всичко - и ръката му посочи пистата. - Това не е състезание, а нагласена реклама. Наоколо е пълно с ку­пувачи, а стоката е победителят. На останалите жокеи е платено да загубят. Така победата е много по-впечатлява­ща. Дори почвата на пистата е изкуствена - пясък, гума и восък. Всичко е една добре измайсторена измама. Също като целия град наоколо.

Кърт кимна замислено. Отделянето на истината от из­мислицата напоследък се бе превърнало в лайтмотив на живота му.

- Значи градът е нещо като мираж? - попита Кърт.

- Може и така да се каже.

Кърт посегна към майсторски изработения стъклен чайник, изписан със сребристи арабски символи.

- Чай?

- Ако обичате.

Кърт напълни чашата на домакина си, а след това сипа и на себе си.

В момента Ел Дин бе богат бизнесмен, но преди време бе започнал с търгуване на информация. Разправяха, че по време на Студената война продавал информация и на американците, и на руснаците, като и двете страни знаели за това. Но никога не си позволявал твърде много, доколкото можели ла преценят. А и качествената информация се намирала трудно, тъй че Ел Дин бил удобен и за двете държави.

Кой знае къде се бяха запознали с Дърк Пит, но мъжът бе изразил възхишението си от американеца, а той на свой ред беше уверил Кърт, че може да се довери на възрастния арабин. За Кърт думите на Пит бяха достатъчна гаранция.

Кърт остави чайника на масата и отново насочи очи към хиподрума.

- И така, защо се срещнахме? За да обсъдим изменчивото лице на реалността ли? Или сме тук за нещо по-конкретно? - попита внезапно Кърт.

Ел Дин отпи от чая си.