Клайв Къслър - Призрачният кораб

Висок почти един и деветдесет, Пит беше слаб мъж с леко изпито лице. Светлите му очи еднакво лесно светваха от смях или заблестяваха със стоманена твърдост. С гъстата си тъмна коса, с широките си рамене и квадратна си челюст, той излъчваше сила и авторитет. Особено тази вечер – облечен с фрак, гладко избръснат и обилно полят с одеколон с аромат на мускус.

Благотворителният бал беше организиран в чест на ветераните и Пит с радост щеше да подкрепи каузата. Щеше да произнесе реч, да връчи награда и да направи дарение. През останалата част от вечерта щеше да си говори с интересни хора. Но знаеше, че истинската звезда на бала ще е съпругата му Лорен Смит.

Тя беше моторът на събитието, следеше работата на организаторите, беше огледала всяка подробност, дори беше подбрала оркестъра. Със забележителната си красота и чар съпругата му без съмнение щеше да плени всеки, който я види. Беше сигурен, че тя ще изглежда великолепно, каквото и да облече, а повечето гости на бала шяха да запомнят него само като хубавия господин, който я придружава. Всъщност това го устройваше.

Имаше обаче един малък проблем. Лорен все още не беше готова и ако скоро не приключеше с контенето и обличането, със сигурност щяха да закъснеят.

Вместо да ѝ го натяква - което само щеше да я изнерви и забави, Пит слезе на приземния етаж и се заразхожда сред няколко съвършено реставрирани стари автомоби­ла, част от колекцията му и негова гордост.

Като директор на НАМПД и бивш ръководител на от­дела за специални проекти, Пит бе кръстосвал света във връзка с различни мисии и експедиции. Част от автомо­билите в хангара беше докарал сам, а други му бяха из­пратени от благодарни колеги или правителства.

В крайна сметка на победителя се пада и плячката.

Преди да е взел окончателно решение коя от велико­лепните коли да кара тази вечер, интеркомът изжужа. Пит погледна към монитора на стената и зърна лицето на стар приятел с добре поддържана брада катинарче. Зад него се извисяваха още двама мъже, без съмнение от тай­ните служби.

Пит натисна копчето и стоманената врата се отвори. В хангара влезе вицепрезидентът на Съединените щати. Охранителите понечиха да го последват, но Сандекър им каза да останат на място.

- Свободно, господа!

- Господин вицепрезидент! - посрещна го Пит. - Очаквах да ви видя по-късно на бала. На какво дължа удоволствисто?

- Реших, че може да имаш време да поговорим преди това.

Пит хвърли поглед към спираловидного стълбище към апартамента на горния етаж. Никаква следа от Лорен.

- Мисля, че сме на третия тоалет - подсмихна се той. - Вероятно има поне още един преди да се яви в целия си блясък.

Сандекър се усмихна широко.

- Значи съм улучил точния момент. В тази хралупа намира ли се нещо, с което да накваси гърлото си един уморен пътник?

Пит отведе Сандекър при бара и сипа уиски в две чаши.

- Защо ми се струва, че не наминаваш само за едно здрасти? - подаде той едната на своя приятел.

- Защото наминавам по работа - отвърна Сандекър. - По-точно, онази работа, която Кърт свърши сутринта при Брайън Уестгейт.

- Вълните от бурята стигнаха и до мен - кимна Пит.

- Случката не представя НАМПД в добра светлина.

Ако нещо можеше да извади Сандекър от равновесие, то беше някой да уронва престижа на НАМПД - органиацията, която бе създал и която продължаваше да зак­риля.

- Така е - съгласи се Пит. - Но ми се струва, че Кърт заслужава доверие.

Сандекър присви очи.

- Това ли си казал на Дейвид Форестър? Чух, че ти е звънял.

Пит се ухили дяволите и отпи от уискито.

- Това, което казах на Форестър, не бих повторил пред джентълмени. Но основното послание беше следното: ако реши да погне Кърт, първо трябна да мине през мен.

- Трябваше да предположа. Кърт е щастливец – ухили се и Сандекър.

- Кърт се издъни - призна Пит, - но няма да го хвърля на кучетата. Ако с онзи ще се мерим, мога да се покатеря върху постиженията на Кърт и това ми стига.

Сандекър кимна. В очите му се четеше гордост.

- Това и очаквах. Кърт никога не ни е предавал, когато сме имали нужда от помощта му. Така че имаш и моя­та подкрепа. Но има и един по-важен въпрос. Как ти се струва Кърт в емоционален план?

Пит не знаеше какво да каже, а и не беше и свикнал Сандекър да увърта така.

- Накъде биеш?

- Кърт се е свързвал със странни елементи. Правил е парични преводи на хора, които работят в... да го кажем, сенчестата част на квартала.

Пит се изненада.

- С каква цел?