Клайв Къслър - Призрачният кораб

Нямаше и нужда да го прави. Още първите въпроси на журналистите повдигнаха и двете теми.

Първа беше някаква висока жена в червена рокля.

- Разбрахме, че компанията ви е избрана да обнови изцяло системите за интернет-сигурност на правителството. Един милион компютъра е наистина голямо дарение за училищата, но стойността му е нищожна в сравнение със сключените договори.

Уестгейт се усмихна. Снощи го подготвиха за този въпрос, формулиран по абсолютно същия начин. Нищо чудно Форестър да е платил на журналистката да попита точно това, за да може Уестгейт да отправи ясно и катего­рично послание и да запази реномето на компанията си.

Той задържа усмивката достатъчно, за да блеснат фо­тоапаратите.

- Компютрите са само началото - отвърна. - Следва­щата фаза е да открием центрове за обучение във всички бедни квартали. Спокойни места, където и деца, и въз­растни да се учат безплатно. Не искаме само данните ни да са защитени, а и хората, които боравят с тях също. Колкото до договорите, един милиард долара на година са нищо, ако предотвратяват кражби за двайсет милиар­да. Знаете ли, че само през миналата година анонимни хакери, както и хакери, финансирани от различни прави­телства, са проникнали в предполагаемо обезопасените мрежи на ФБР, Министерството на енергетиката, Адми­нистрацията за социална сигурност, както и центровете за съхранение на данни на НАСА и Министерството на отбраната. И това са само случаите, за които знаем. Всеки ден компании по целия свят са обсадени от престъпници, терористи и корпоративни шпиони. Системата „Фаланга“, която разработихме със съпругата ми, предоставя нов вид сигурност. Тя буквално мисли сама и засича заплахите чрез логика, а не само чрез произволно сравняване на код. ФБР и Министерството на отбраната са много обнадеждени и заинтересувани. Останалата част от страната скоро също ще бъде..

Уестгейт лесно се справи със следващите няколко въпроса. Но когато един репортер го попита за Сиена и децата, той млъкна. Опита се да се овладее, но щом отвори уста, гласът му прозвуча накъсано и пресипнало.

Смути се, защото не беше предвидил подобна загуба на самоконтрол, но с крайчеца на окото си мерна широко усмихнатия Форестър. Отчасти му се прииска просто да се извини и да се махне, но продължи въпреки рязката болка в слепоочието. Имаше чувството, че всеки момент ще получи удар.

- Част от мен ми казва, че трябва да скърбя – успя да се овладее накрая Уестгейт. - Дълбоко в себе си съпругата ми и децата ми ми липсват. Те бяха светлината в моя живот... Но Сиена първа щеше да ми каже да не се оставям на тъгата и самосъжалението. Първа би се вдигнала на крака и би помогнала на друг човек, дори да я боли. Системата „Фаланга” е нейна разработка. За мен това е нейният завет, който ще ни защити в неофициалната война, която поведохме.

Хората почтително замълчаха. Когато пресконференцията приключи, аплодисментите бяха силни и искрени. Уестгейт се радваше, че не се отказа от изявлението.

Форестър го посрещна на входа на Смитсоновия институт и двамата влязоха вътре.

- Страхотна работа – прошепна Форестър.

Поеха към кабинета. Малко преди да стигнат, Уестгейт видя двама души да се приближават към тях.

Единият му беше смътно познат – квадратната челюст, яркосините очи, платиненосребристата коса...

- Имам въпрос – рече мъжът.

- Без повече въпроси – сряза го Форестър.

Уестгейт спря на прага и отново погледна мъжа. Изведнъж се сети кой е той – Кърт Остин. Но преди да успее да каже и дума, Остин го изпревари.

- Къде беше?

- Моля? - не разбра Уестгейт.

Форестьр застана между двамата.

- Казах, без въпроси!

После направи грешката да докосне Остин и мигновено се оказа с ръка и лице, опрени в стената. Ударът бе толкова ненадеен и силен, че старата боя се напука.

Форестър се развика за охрана. Двама от гардовете в другия край на коридора се затичаха към тях.

Вторият натрапник, мъж с тъмна коса и тъмнокафяви очи, се опита да успокои положението и заразмаха някак­ва значка.

- Ние сме от правителството! - развика се той. - Кърт Остин и Джо Дзавала, от НАМПД.

Това обаче не помогна. В мига, в който Остин пусна Форестър, цивилните охранители се хвърлиха отгоре му. Остин им се остави без съпротива. Сякаш единственият човек, който го интересуваше, беше Уестгейт и не откъс­ваше очи от него.

- Къде беше. когато потъна „Етернет”?

- Вижте, няма нужда от всичко това - опита се да намеси Уестгейт.