Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Откъде знаеш, че Остин е в отпуск по болест?

- Държа си очите и ушите отворени – отвърна Форестър. – Това ми е работата. А когато разбрах подробностите за злополуката, започнах да го проучвам.

- И не си ми казал?

Форестър се наведе към Уестгейт и заяви с леден тон:

- И какво щеше да направиш, ако ти бях казал?

Уестгейт замълча.

- Този човек е опасен за нас, Брайън. Трябва да го държим по-далеч от теб, защото ти има зъб.

- Защо да ми има зъб?

- Хайде стига, Брайън, не се прави на наивник! Преди е бил сгоден за жена ти. Трябвало е да се оженят през лятото, в което тя срещна теб. Или не ти е казала?

Уестгейт разбра какво цели Форестър. Искаше да го празни и ядоса, за да одобри някакъв мръсен номер, който готвеше за Остин. Истина е, че думите му загорчаха, но казаното не беше нищо ново за него.

- Ще се изненадаш, ако разбереш какво ми е разказва­ла Сиена за Кърт Остин - отвърна най-накрая той. Но най-важното е, че според нея той е достоен човек.

- Е. този толкова достоен човек може с една неподхо­дяща дума да унищожи компанията ти!

Уестгейт видя страха в очите на Форестър и това го изненада.

- За какво говориш?

- Може да не знаеш, но сме на ръба на финансова безд­на - заяви без увъртане Форестър. - Проектът „Фаланга“ ангажира почти всичките ни ресурси и другите разра­ботки останаха иа заден план. На ръба на оцеляването сме. Засега се крепим благодарение на няколко счетовод­ни трика, които научих на Уолстрийт, и със скромните приходи, които получихме наскоро.

Уестгейт се досети откъде идват скромните приходи.

- Яхтата беше на компанията, нали? Петдесет и четирите милиона от застрахователите... това ни крепи в момента и ти се тревожиш, че ще спрат да ни изплащат застраховката.

- Това е най-малкият ни проблем - махна с ръка Форестър. - Сиена е истинската заплаха. Тя създаде системата. Ако се разчуе, че е жива и се укрива... Можеш ли да си представиш какво ще стане? Ние сме мъртъвци!

- Мъртъвци - повтори едва чуто Уестгейт. - Като жена ми и децата ми.

- Нямах това предвид...

- Ами ако Остин е прав? - вдигна очи Уестгейт.

Форостър въздъхна, плъзна ръка в джоба си и се отпусна на кушетката.

- Вече говорихме за това, Брайън.

Уестгейт усети как ушите му отново запищяват.

- Да... Явно сме...

- По-добре да преговорим отново нещата.

Мигрената пак започваше да го мъчи и стаята чу се струваше ослепително ярка. Болката изпиваше всичките му сили.

- Какво се случи в бурята? - попита Форестър. - Kaк се озова на сала?

Уестгейт замълча. Знаеше какво да каже, но думите засядаха в гърлото му и не искаха да излязат. Вдигна ча­шата и отпи от джина.

Вместо него заговори Форестър:

- Яхтата се е пълнела с вода. Ти си започнал да под­готвяш сала. В този момент те е заляла огромна вълна и те е отнесла през борда.

Уестгейт помнеше тази част. Усети ледения студ на океана.

- Почти се удавих...

- Точно така, Брайън. Почти се удави.

Погледна към Форестър. Болката замъгляваше зрението му и скоро Форестър се превърна в глас в края на дълъг тунел.

- Не можа да стигнеш до тях.

- Опитах – отрони Уестгейт. Усети отново болката в раменете си от отчаяното гребане. - Вкуси солта на океана, очите му пареха. – Времето беше кошмарно... След двайсет минути вече не виждах кораба. Чух... Чух...

- Чу хеликоптера - напомни му Форестър.

- А преди това? - попита Форестър. - Преди да пад­неш през борда?

Уестгейт си спомни викове и хаос. Болката в главата му избухна отново. Затвори очи, за да не ослепее от незапната ярка светлина. Спомни си нещо за помпите... Повредения люк... Спомни си Сиена и децата, сгушени в спасителните си жилетки... Но имаше нещо странно в тези спомени. Бяха някак твърде неподвижни. Никой не се движеше. Никой не говореше.

Гласът в края на тунела не спираше да настоява:

- Трябва ми отговор, Брайън! Какво стана на яхтата, преди да паднеш? Можеш ли този път да ми разкажеш без помощ?

Уестгейт мълчеше.

- Брайън?

Истината! Поне веднъж Уестгейт успя да я изрече.

- Ще ми се... - започна той. - Ще ми се да знаех.

Щом го изрече, болката стана невъзможна. Зрението му угасна и светът се сви в точица. Точица с гласа на Дейвид Форестър.

- Съжалявам, Брайън! Но това не е правилният отговор.

1Препратката е към текста на американския химн, от който е фразата “the rockets red glare”. Текстът е взет от стихотворението на Франсис Скот Кий „Отпорът при форт Макхенри” – Бел. пр.

Дърк Пит оглавяваше НАМПД от няколко години, откакто неговият наставник и приятел адмирал Джеймс Сандекър стана вицепрезидент на САЩ.