Клайв Къслър - Призрачният кораб

Смитсоновият институт беше прочут както с мисията си да образова, така и с това, че се бе превърнал в бастийон на модерните технологии. За човек като Брайън Уестгейт - интернет милиардер и наследник на трупано векове семейно богатство, нямаше по-добро място да покаже себе си и компанията си.

Под яркосиньото безоблачно небе се тълпяха хора, а опънатите нерви на Уестгейт започваха да му играят номера и маската на хладнокръвието му се пропукваше Той седеше в един кабинет близо до главния вход на института. Двама от асистентите му критично оглеждаха за последно външния му вид.

Не че имаха кой знае колко много за оправяне. Брайън Уестгейт беше на петдесет и една години, но в отлична форма. Лицето му беше свежо, с високи скули и трапчинка на брадичката. С чупливата си коса приличаше повече на водещ на новини, отколкото на компютърен магьос­ник.

Пясъчнорусата му коса винаги изглеждаше изрядно, но една от помощничките му, млада жена на име Кара, се увери, че е пригладена точно както трябва.

- Важно е да не изглеждате нито твърде млад, нито твърде стар - обясни тя.

Междувременнно другият асистент нагласи значката с американското знаме на ревера му и провери дали ръбовете на панталона му са достатъчно остри, за да срежат хляб.

Срещу Уестгейт седеше Дейвид Форестър, изпълнителен директор на компанията му.

- Все едно се кандидатирам за Сената – измърмори Уестгейт и махнас ръка на помощниците си да ги оставят насаме.

- А може би трябва да се кандидатираш – подсмихна се Форестър.

- Малко трудно ще продам „Фаланга” на някое чуждо правителство, ако оглавя собственото си.

- Прав си – кимна Форестър. - Вече имаме запитва­ния от пет европейски държави, както и от Бразилия, и от Япония. Всички искат електронните им данни да са защитени, а „Фаланга“ е най-добрата в това отношение.

- Може би ти трябва да излезеш и да направиш изяв­лението.

- Приличам ли ти на лице на компанията?

Форестър беше адвокат, двайсет години беше работил частна банка и оше няколко - в банките на Федерал­ния резерв. Беше нисък и набит и приличаше на остарял тежкоатлет, чиято сила оше си личи под натрупващите се мазнини. Бузите му бяха отпуснати, темето му - оли­сяло, а на носа му бяха вечните очила без рамки. Зад тях очите му гледаха проницателно и нищо не можеше да им убегне. Тънките и почти безцветни устни придаваха на лицето му суров, почти заплашителен вид.

- Подаряваш един милион компютъра на училища­та - отбеляза Форестър. - И току-що подписа договор с правителството да защитаваш американските бази елек­тронни данни от чужди набези. Все хубави неща. Ето защо трябва да уведомиш благодарната нация и да обяс­ниш на всички американци, чс електронните им данни са в безопасност.

- Имам чувството, че не е редно да го правя - въздъх­на Уестгсйт.

- Заради корабокрушението ли?

Той кимна.

- Твьрде скоро е.

- Минаха месеци - разпери ръце Форесгър. - За двайсет и четиричасовия новинарски цикъл това е цяла вечност. А и оттогава акциите ни скочиха с петнайсет про­цента. Много хора на борсата ни съчувстват.

- Какво не е наред с теб? - избухна Уестгейт. - Гово­риш за жена ми и децата ми! За моята дъщеря и за моя син.

- Извинявай! - сви устни Форестър.

- Добре, няма проблем.

- Виж, нали тази идея е на Сиена? Нали тя те питаше за какво са ти всичките тези пари в банковите сметки, ако не направиш нещо добро с тях? Тя беше тази, която смяташе, че е крайно време да започнеш да го правиш и ето, ти изпълняваш желанието ѝ. Знаем, че дизайнът и архитектурата на „Фаланга“ сс дължат на гения на Сиена. Докато системата работи, в света ще има следа от нея, която никой няма да може да изтрие.

Уестгейт стисна устни - не можеше нито да отрече, нито да се съгласи с думите на Форестьр.

На вратата се почука. Време беше.

Двамата сс изправиха и излязоха от кабинета. Уестгейт застана на стъпалата, посрещнат от мощни аплодис­менти.

В началото речта му беше припряна и напрегната, но постепенно влезе в ритъм, почти забрави за тьлпата, за правителствените договори и дори зa Дейвид Форестър, и започна да говори от сърце.

Говореше за образованието и за възможностите, които то дава, както и за огромните инвестиции на компанията му в американските училища. Описа какво значение имат компютрите и умението да се работи с тях – и как технологията е път нагоре, която може да спаси хиляди хора от бедност.

Разбира сс не спомена за сделките на компанията си с няколко федерални агенции, нито за договорите за милиарди долари с Министерството на отбраната, с Коми­сията по ценните книжа и фондовите борси, с ФБР и Агенцията по национална сигурност. Не спомена и корабокрушението и загубата на семейството си.