Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Много са вкусни.

- Не са за ядене - презрително отбеляза Себастиан. - Но ако имаш предвид, че ароматът е прекрасен, да, прав си. - Спокойно и преднамерено Бревар взе кутията и предложи на наглия си посетител: - Искаш ли да опиташ?

Ковач се пресегна към една от пурите. В същия миг Калиста седна на стола до него. Толкова бързо го стори, че Ковач се сепна и застина с протегната ръка. Тя бе кац­нала на една от страничните облегалки и бе стъпила с крака на седалката.

В ръцете си въртеше гилотинката за пури от бюрото.

- Нека аз - измърка тя и светкавично отряза крайчето на пурата на Ковач.

Себастиан почти се засмя. Калиста много обичаше ги­лотинката.

Себастиан подаде на госта плосък, остър като бръснач къс от дъгоцветно стъкло. В едната му страна беше вгра­дена запалка.

- Обсидиан - рече Себастиан. - От връх Етна.

Пурата припламна. Из кабинета се разнесе богатото ухание на кубински тютюн. Себастиан остави госта си да се наслади за минутка и след това продължи:

- Да се върнем към деловите въпроси. Какво точно иска Рене от мен?

- Иска да наддавате. С истински пари.

Последното беше изречено саркастично.

- Истински пари значи? - и Себастиан повдигна вежди.

Ковач кимна.

- Той организира нов търг. Някои страни вече отпаднаха, защото предложиха твърде малко. Ако искате жената обратно, ще трябва да предложите повече от останалите - иначе господин Акоста няма да има избор и ще изпрати стоката там, където платят най-много за нея.

Въпреки егото и гордостта си, Себастиан отвърна ведро:

- Дадено!

Глупаво би било да се заяжда, когато залозите са в милиарди.

- Мисля, че не разбирате - дръпна от пурата Ковач. - Мнозина наддават. Едва ли бихте могъл да си позволите да се изправите срещу тях.

Ковач издиша голям облак във формата на кръг.

Себастиан усети, че гневът му расте. Най-вече защото Ковач беше прав. Нямаше как да се съревновава с китай­ците и руснаците, нито дори с корейците, за които също се говореше, че искат познанията на жената. Акоста го знаеше и го размахваше пред лицето му като червен плащ.

Акоста очевидно бе решил напълно да скъса връзки помежду им. Не знаеше какъв е планът на Бревар, така че не можеше да го издаде на никого, нито пък сам да го довърши. Само че заради едната си алчност и глупост рискуваше тригодишните им усилия, схемата-шедьовър, най-дългата и сложната в живота на Себастиан Бревар и най-доходната, ако успее.

С преговорите - дотук. Бревар нямаше повече да тър­пи тази наглост. Щеше да наложи волята си. Усмивката бе като озъбване на вълк.

- Доста си научил за капитализма от Рене - обърна се той към госта си. - Поздравявам те.

Напрежението малко се разсея. Ковач кимна леко.

- Пурата ти сякаш угасна - добави Себастиан. - Нека да ти я запаля.

Ковач се приведе напред и се подпря с ръка на бюрото, докато Себастиан се пресягаше за запалката.

Вместо обаче да запали пурата, Себастиан сграбчи със свободната си ръка китката на Ковач, дръпна го силно към себе си, а Калиста скочи от мястото си, застана зад Ковач и с все сила бутна стола му напред.

Ковач се заби в бюрото, едната му ръка остана приклещена, а другата беше в жилязната хватка на Себастиан. Имаше чувство, че всеки момент ръката му ще се отдели от рамото му. Пурата отдавна бе паднала на пода, но въп­реки това Себастиан сви пръсти около тежката запалка.

Ковач опита да премести тежестта си така, че да се изправи, но Калиста опря елегантен нож за отваряне на писма в гърлото му и му пусна няколко капчици кръв. Ковач незабавно спря да се дърпа.

- Ядосай го още - просъска тя и опря меките си устни в ухото на Ковач. - Искам да видя какво ще направи.

Ковач не можеше да прецени дали говори на него, или на Себастиан и разбира се, не стори нищо.

- Не я слушай - отвърна спокойно Ссбастиан. - Ще те поведе по лош път. Няма да си първият.

- Ама какво става тук? - успя да попита Ковач, паникьосан от наглед безумната игра между двамата край него. - Нали за работа си говорим?!

- Това е моят начин да изпратя послание - обясни Себастиан. - Което ясно ще бъде разбрано.

- Повикай хората си на помощ - пошушна Калиста в ухото на Ковач. - Може питието още да не ги е замаяло. Може отровата да не е била толкова силна този път.

- Отрова?! - очите на Ковач се изцъклиха и зашариха паникьосано напосоки. Накрая той се насили да застане неподвижно и да се съсредоточи върху Бревар. Жената беше луда.

- Какво послание да предам? - изпелтечи Ковач. - Всичко ще му кажа, каквото поискате. Лично! Вярвайте ми, аз съм дясната му ръка.