Клайв Къслър: Призрачният кораб

Обичаше луксът, но единственото бижу, което носеше, беше златния пръстен на баща си.

Имението му бе същински дворец в стил френски барок от осемнайсети век. В земите край имението, терасирани по склона на огромен хълм, бяха разположени конюшни, грижливо оформени градини, фонтани и дори лабиринт от жив плет, разположен на няколко десетки декара на втората тераса, точно под сградата на имението.

Самата къща се отличаваше с изискан разкош. Подът на залата, която в момента прекосяваше Бревар, бе покрит с полиран италиански мрамор. Дорийски гранитни колони поддържаха високия таван, а между статуите и изкусно бродираните гоблени се виждаха великолепни картини.

Подобно на дома си и Себастиан изглеждаше безупречно. Беше облечен в елегантен костюм, който струваше колкото малък мерцедсс, а краката му бяха обути с копринени чорапи и обувки от крокодилска кожа зa поне две хиляди долара. Под скъпото сако се виждаше петстотиндоларова официална риза с френски ръкавели и диамантени копчета на тях.

Вярно е, че имаше важна среща следобед, но той беше убеден, чс притежава привилегия да се облича като крал. А и така улесняваше хората бързо да разберат къде им е мястото. За онези пък, които работеха за него, не оставаше съмнение, че шефът им върви по пътя на славата.

В дъното на залата го чакаха двама души - братята му Еган и Лорен. Те също знаеха колко важна е днешната среша.

- Наистина ли смяташ да развличаш пратеника на Акоста? - попита Лорен. - Вместо да го забавляваме, трябваше да го убием, задето ни предаде.

Лорен, няколко години по-млад от Себастиан, винаги бе готов да налети на бой, защото не знаеше друг начин да се справя с проблемите. Въпреки опитите на Себасти­ан да го научи на нещо, Лорен така и не успя да схване, че манипулацията е по-доходоносен и по-ефективен метод от пряката конфронтация.

- Остави тревогите на мен - погледна го снизходител­но Себастиан. - Само провери дали отбраната ни е готова в случай, че не можем да избегнем схватката.

Лорен кимна и се отдалечи. Преди години двамата имаха сериозни сблъсъци, но накрая Лорен прие водачес­твото на по-големия си брат.

- Ами експлозивите в оръжейната? - попита Етан. - Някои от мунициите, които Акоста остави, са доста нес­табилни.

- Ще ни влязат в работа - успокои го Себастиан.

Еган беше най-младият от тримата и все гледаше да угоди на всички. Себастиан смяташе последното за слабост, но когато баща им почина, Еган беше едва на четиринайсет и нямаше възможност да се научи на мъжка твърдост от първа ръка.

- Ще ти приготвя списък - каза Еган и излезе от за­лата.

Себастиан остана сам, но миг по-късно тишината беше нарушена от тропането на токчета по мраморния под. Бревар се обърна. Приближаваше слабичката фигура на най-младия член на семейството.

Калиста беше петнайсет години по-малка от него и беше толкова различна от братята си, колкото деня от нощта. За разлика от тях, тя се обличаше като човек от простолюдието. Макар и с повече стил, помисли си той. Днес Калиста беше облечена в черно от главата до пети­те. Тя небрежно махна каубойската си шапка и я сложи на главата на една безценна статуя.

Късата ѝ коса бе боядисана във въгленовочерно, точно както и маникюрът ѝ, и се беше намацала с толкова мно­го сенки, че приличаше на миеща мечка в очите.

- Здравей, Калиста - поздрави я Себастиан. - Къде се губиш?

- Пояздих - отвърна тя.

- И си се облякла като за погребение, както виждам.

Тя свойски преметна ръка през раменете му и накриви изрядната му вратовръзка.

- Хм, това ли си планирал за днес, погребение?

Себастиан я изгледа строго и тя отстъпи назад. Той си оправи вратовръзката и отвърна, без да увърта:

- Да, ако Акоста не ни върне отнетото.

- Значи Рене ще дойде насам? - наостри уши Калиста.

- Личният ти интерес към него ме тревожи - стрелна я строго Себастиан. - Той е под твоето ниво.

- Понякога котките си играят с мишки - усмихна се тя. Понякога ги убиват. Теб какво те засяга?

Калиста беше едно изгубено дете. Трудно намираше път към хората. Не че ги избягваше - напротив, все с някого се обвързваше или пък скъсваше. Но още от смъртта на баща ѝ насам, всичките ѝ връзки бяха смесица от любов и омраза, а смазващата ѝ отдаленост на неща, които не може да има, вечно беше подплатена с яростен гняв.

Но в мига, в който се сдобиеше с нещо, всичко се променяше. Обикновено я обладаваше внезапно и жестоко безразличие, дори желание да причини болка и да изтезава това, което вече се е озовало в ръцете ѝ.