Клайв Къслър: Призрачният кораб

- Е? - подкани го тя.

Кърт изпуфтя раздразнено, махна с ръка и закрачи към бара с напитките в хола. Ана го последва след секунди, нахлузила широки шалвари и една от неговите тениски. Кърт не можеше да не се възхити на красотата ѝ. Ана изглеждаше перфектно дори посред нощ и без капчица грим.

Той светна лампата. Започна да премигва, объркан от силната светлина. Най-после намери полупълната бутилка „Джак“. Ръката му трепереше. Наля си двойно питие.

- Знаеш, че значи нещо - не се предаваше Ана.

Kърт гаврътна половината уиски.

- Моля те, нека да оставим психоанализата за работно време!

Всъщност Ана му беше психотерапевт. След сътресението Кърт започна да получава пристъпи, появиха се и други проблеми. Най-напред започнаха кошмарите, после проблемите с паметта и изблиците на ярост, които близките му с право решиха, че са крайно нетипични за него.

От НАМПД назначиха госпожица Ериксън за негов терапевт и съветник. Озлобен срещу тези, които се опитваха да му помогнат, Кърт седмици наред умишлено вгорчаваше живота на Ана. След това обаче двамата започнаха да се срещат и в извънработно време.

Кърт отпи отново и трепна от болка. До алкохола се мъдреше опаковка аспирин и той посегна към нея.

Колко нощи поред се случваше все едно и също? Четири? Пет? Опита се да ги преброи, но не успя, а и нямаше смисъл. Случваше му се почти постоянно.

- Скоро ходил ли си на работа? - попита Ана и се отпусна на края на дивана.

Кърт поклати глава.

- Не мога, първо трябва да ме оправиш, забрави ли?

- Не си повреден, Кърт. Просто те боли. Колкото и да се преструваш и да се оправдаваш с тежкото сътресение и фрактурата на черепа, всъщност с огромната вина, която изпитваш, си учебникарски пример за Синдрома на оцелелия.

- Няма за какво да се чувствам виновен - тросна и се Кърт. - Направих всичко по силите си.

- Знам. Всички край теб го знаят. Единствено ти самият не искаш да го приемеш.

Той не знаеше в какво да вярва. Наистина не знаеше.

- Дори Брайън Уестгейт казва, че си бил герой.

- Брайън Уестгейт... - измърмори презрително Кърт.

Тя несъмнено долови презрението му, виждаше, че напрежението му нараста, но въпреки това не спря.

- Той все още иска да се срещнете, да ти стисне ръката и да ти каже „благодаря". Някога ди си се чувал с него? Той не спира да те търси.

Разбира се, че не се беше чувал с този човек.

- Бях малко зает...

Ана го изгледа замислено и наклони леко глава.

- Това е проблемът, нали?

- Кое?

- Със Сиена сте щели да се жените, но ти си се отказал в последния момент. Ако не го беше сторил, тя нямаше да срещне Уестгейт и нямаше да попадне на онази яхта, насред онази буря... Нямаше да се удави. А и ти нямаше да се провалиш в опита си да я спасиш... Затова се обви­няваш, нали?

Синдромът на оцелелия бе нещо жестоко. Кърт го зна­еше много добре. Негови приятели сс бяха върнали от Ирак и Афганистан след подвизи, по-големи от каквито и да било негови дела, а се обвиняваха за почти всичко, случило се край тях.

Той си пое дъх и извърна глава. Нямаше смисъл да спори. Ана бе права за почти всичко, но това не му помагаше. А в момента не му се обясняваше защо. Взе опаковката аспирин, отвори бутилката и натика няколко хапчета в устата си. Преглътна ги с още малко уиски.

Реши, че добре се е погрижил за главоболието си и се опита да бъде малко по-общителен.

- Какво значение има всичко това? Защо е толкова важно за теб?

- Първо, защото това ми е работата И, второ, защото като последна идиотки реших, че ми пука за теб като за пациент.

- Не те питам това. Питам, какво значение има дали виждам тях в съня си? Все това ме питаш. Защо е важно да знаеш това?

Тя вдигна очи към него. Гледаше го загрижено, но и нетърпеливо.

- Не е важно за мен - каза тя. - А за теб.

Кърт я изгледа неразбиращо.

- От теб знам, чс сънят се повтаря - започна Ана. - Само че половината пъти виждаш руса жена с едно от децата ѝ, а през другата половина - само отломки и спа­сителни жилетки. Не си сигурен дали жената е Сиена. Но истинска или не, не си я достигнал, корабът е потънал и за нещастие хората също. Край! - Ана наклони глава. В очите и се четеше съчувствие. - За останалата част от света няма значение, защото резултатът е един и същ. Но тези сменящи се сънища - сменящи се реалности, не може да не са важни за теб, иначе нямаше да ги има. Кол­кото по-скоро разбереш защо, толкова по-скоро ще се по­чувстваш по-добре.

Нямаше какво да и отговори. Ана бе по-близо до исти­ната, отколкото предполагаше.