Клайв Къслър: Призрачният кораб

- Сиена! - провикна се Кърт, но нямаше смисъл при този силен вятър.

Взря се вътре. По пода плискаше вода, дълбока поне метър. За миг му се стори, че долавя очертанията на тяло, но нямаше никаква светлина и можеше да е какво ли не. Отвори вратата и се озова в кабината.

Яхтата проскърца зловещо. Всичко край Кърт сякаш се движеше. Вдигна ръка и включи прикрепеното към китката си фенерче.

Лъчът се плъзна по водата и миг след това се отрази в стъклената стена зад мостика. Кърт се сети, че бе чел някъде за специалната конструкция на тази яхта. Всички вътрешни стени на горната палуба бяха от акрилно стъкло, уж за да изглежла вътрешността на съда по-просторна. При нужда от уединение, имаше копче, което ги матираше. Поредната вълна заля кораба и Кърт се люшна назад и залитна към стъклената стена. През отворения люк заприижда зеленикава морска вода, която бързо изпълни помещението и около Кърт заплуваха мебели, карти, спасителни жилетки и други непотребни вещи. Кърт с мъка се изправи. Вдигна ръка и лъчът отново заигра по стъклото. Внезапно видя от другата страна лице. Женско, с руса прилепнала коса. До жената се носеше момиченце, също сламенорусо, на не повече от шест или седем години, с отворени, ала отсъстващи очи.

Кърт се спусна към тях, но се блъсна в стъклената преграда.

- Сиена! - провикна се отново.

Не последва отговор.

Нивото на водата се покачваше все по-бързо, вече стигаше почти до гърдите му. Кърт заудря отчаяно я юмрук по стъклото, но като видя, че така няма да се справи, грабна един от столовете, които се носеха край него. Последваха два мощни удара и тъкмо като се подготвяше за третия, яхтата рязко се наклони и водата стигна до брадичката му.

Всеки момент съдът щеше да се преобърне. Знаеше го.

В този момент Кърт усети как ремъците от екипировката се впиват в тялото му и след миг се понесе през водата към изхода.

- Не! - изкрещя Кърт и глътна вода.

Имаше чувство, че го дърпат срещу течението на мощен водопад - толкова мощно беше течението на водата, която нахлуваше през вратата. За един кратък миг отново зърна лицата, но в този момент течението се усили и светът пред очите му стана мътен и зеленикав. Въжето трепна отново и го повлече през вратата. Кърт не успя да се ориентира добре и удари главата си в рамката.

Зашеметен и почти в безсъзнание, той усети, че е вече навън. Внезапно дърпането отслабна, а след това спря напълно. Явно въжето се бе скъсало.

Кърт размаха немощно ръце и крака в опит да плува, но главата му се маеше, а тялото не го слушаше. Потъващата яхта го повлече надолу и Кърт нямаше сили да се съпротивлява на мощния водовъртеж. В главата му имаше само една мисъл - как да оцелее. Вдигна очи нагоре и силната сребриста светлина за малко не го ослепи. А после, като зеницата на великанско око, светлината премигна и изчезна.

1Тактически код за изчерпващо се гориво – Бел. пр.

Кърт се надигна и седна в леглото си. Целият плуваше в пот, и сърцето му блъскаше така, все едно току-що бе изкачил висок планински връх. Взираше се в мрака и се мъчеше да се отскубне от образите от кошмара и ужасът, който те предизвикваха в него.

Всеки път беше едно и също. Бързо осъзна къде се намира, макар за миг да не можеше да различи кой свят е истинският и кой - илюзията.

Отвън избумтя гръмотевица и проблесна мътна мълния, а по палубата затрополихи едри капки дъжд.

Беше си вкъщи, в спалнята в плаващия си дом край брега на река Потомок. Не се давеше и не се проваляше в спасителна операция отпреди няколко месеца, на половин свят разстояние оттук.

- Добре ли си? - нежен женски глас прекъсна мислите му.

Кърт го познаваше добре. Той принадлежеше на Ана Ериксън, колкото хубава, толкова и внимателна. По скандинавски руса, зеленоока, с почти платиненобели вежди и красиво чипо носле. Прииска му се тя да не е тук в момента. Имаше нужда да бъде сам.

- Не - отвърна той и отметна чаршафа. - Не съм добре.

Стана от леглото и отиде до прозореца.

- Това е просто кошмар - приближи се до него Ана н го прегърна. - Потиснати спомени, които излизат на повърхността.

В черепа му напираше болка, която сякаш щеше да го пръсне отвътре. Често го спохождаше напоследък. Резултат от челната фрактура, която получи, докато Джо го извлачваше от потъващата яхта.

- Не са потиснати. Ще ми се да бяха.

Ана остана спокойна. Не бе от жените, които се поддават на чуждо напрежение.

- Видя ли ги този път? - попита тя.

Отвън пак прогърмя, а дъждът с нови сили зачука по покрива. Кърт се запита дали точно пороят не е причина за кошмара. От друга страна знаеше, че няма нужда нещо отвън да го провокира. Сънуваше го почти всяка нощ.