Клайв Къслър: Призрачният кораб

Яростта на внезапно разразилата сс буря постави на изпитание бреговата охрана. Като видяха, че силите им не стигат, за да се справят с природната стихия, те пратиха сигнал за помощ до всички съдове наблизо, сред които една фрегата на Британския кралски флот, два американски снабдителни кораба и научноизследователският кораб на НАМПД „Кондор“.

На сто километра от „Кондор“ Кърт, Джо и пилотът на хеликоптера наближаваха координатите, които бяха получили. Все още обаче не виждаха нищичко.

- Би трябвало да сме почти над тях - каза Кърт.

- Може яхтата да е потънала - отвърна пилотът.

Кърт не искате да мисли за този вариант. По странно стечение на обстоятелствата познаваше семейството на яхтата, която търсеха. Или поне един член от него.

- Колко гориво ни остава?

- След десет минути сме бинго 1. Това означаваше, ме след десет минути щяха да имат гориво, колкото да се върнат до „Кондор“, тъй че или трябваше да поемат обратно, или да се приводнят и да рискуват самите те да търсят помощ.

- Виж можеш ли да ги направиш повече.

- Насрещният вятър ни разказва играта.

На връщане ще е попътен. Продължавай! - отсече Кърт.

Пилотът млъкна, а Кърт обърна очи към морето.

- Чувам нещо! - провикна се Джо, притиснал слушалките до главата си. - Слабо е, но звучи като сигнал за помощ. Завий надясно, нула-седем-нула.

Хеликоптерът се наклони надясно и след няколко минути Кърт видя килнатият корпус на петдесетметровата яхта. Още се носеше по водата, но кърмата беше натежала и вълните я обливаха постоянно.

- Приближи ни! - нареди Кърт, после плъзна вратата встрани и в кабината влетяха дъжд и вятър.

Имаха лебедка и над сто метра въже, за да качват оце­лелите на борда, само че нямаха кош, така че Кърт щеше да слезе и да ги подхваща един по един. Вече бе навлякъл сбруята и седеше на ръба на кабината.

- Никого не виждам - викна пилотът.

- Може да са се вкопчили отстрани - отвърна Кърт. - Завърти ни от другата страна.

Адреналинът плъзна по вените на Кърт, точно както когато чу от бреговата охрана подробности за повреде­ната яхта.

- Яхтата се казва „Етернет“, съобщават за тежки пробойнн - беше ги уведомил диспечерът. - НАМПД, моля, окажете помощ. Само вие сте близо до тях.

- Потвърждавате ли идентичността на съда? - попита Кърт със съмнение в гласа.

- „Етернет“ - повтори диспечерът, - от Сан Франнис­ко. Седмина на борда, включително Брайън Уестгейт, съ­пругата му и две деца.

Уестгейт, интернет милиардерът, и съпругата му Сиена, стара приятелка на Кърт, а преди години - любовта на живота му. Новината стъписа Кърт, както почти никога не му се бе случвало досега, но той бе от хората, които бързо се окопитват. Възпря всички мисли за миналото и опасенията, че няма да стигнат до яхтата навреме и се съсредоточи върху задачата.

- Включи прожектора, Джо!

Докато хеликоптерът се снишаваше към наклонения плавателен съд, Кърт гледаше с тревога вълните, зали­ващи борда. Добре, че частта откъм кърмата засланяше надпалубните съоръжения.

Джо включи прожекторите и дъждът се превърна в завеса от коси щрихи. Отначало светлината бе ослепяващо ярка, но щом Джо нагласи ъгъла, Кърт видя корпуса по-добре. Мярна нещо оранжево.

- Там! До мостика!

И пилотът го забеляза. Направи маневра, за да приб­лижи машината, а Джо разкопча колана и застана до ле­бедката.

- Това въже не е правено за хора - напомни той на Кьрт.

- Щом може да влачи сонар, ще издържи и хора - от­върна Кърт. - Отпусни!

Джо се колебаеше. Кърт се огледа, прецени позицията си и сам се пресегна и освободи въжето. Преди Джо да успее да го спре, приятелят му вече се спускаше.

Кърт притисна маската към лицето си. изпъна крака право надолу и нахлу във водата през гребена на една огромна вълна. Няколко дълги мига го затискаше странната подводна тишина. Беше успокояващо и омиротворяващо.

После изплува насред бурята.

Вълните бяха подвижни планини, а водата наоколо му кипеше от поройния дьжд.

Кърт се обърна към потъващата яхта и заплува към нея.

Стигна до средната част на яхтата и се пресегна към перилата. Преди да се хване обаче, хлътна в браздата между две вълни. С мъка се задържа на позиция, докато го подхване следващата вълна. Тя почти го изравни с палубата. Този път Кърт бързо се улови за перилата и се качи на борда. Запълзя по наклонения борд и едва успя да удържи на напора на следващата вълна, която се опита да го върне обратно в океана.

Стигна до мостика - прозорците бяха изпочупени. Оранжевото петно, което му бе заприличало на спасителна жилетка, не се виждаше никъде.