Клайв Къслър: Призрачният кораб

Преди Илбъри да успее да каже каквото и да било или да посегне към пистолета си, един червендалест мъжага го блъсна с приклада на карабината си „Енфийлд”. Капи­танът се преви одве и се отпусна на преградата.

Червендалестият насочи дулото на карабината към гърдите му. Илбъри забеляза грубите му ръце, които по­вече подхождаха на земеделец, отколкото на пътник в първа класа. Прехвърли поглед към лицето на мъжа и не видя в очите му и капчица милост. Не можеше да е си­гурен, но почти нямаше място за съмнение, че този тип, надвесен над него, и преди е стрелял и е убивал хора.

- Какво значи всичко това? - процеди капитанът.

Един мъж от групичката пристъпи към него - по-възрастен от другите, с посивяла край слепоочията коса. Костюмът му бе по-хубав, а осанката му издаваше, че той е предводителят. Илбъри се сети къде се бяха качили тези хора - в Дърбан, а прошареният се казваше Бревар. Гавин Бревар.

- Искам обяснение! – настоя капитанът.

Бревар се подсмихна.

- На мен ми се струва, че ситуацията е крайно очевидна. Превземаме кораба. Ще промените курса и ще поемете на изток. Няма да ходим в Кейптаун.

- Не говорите сериозно! Насред бурно море сме. Корабът и бездруго едва-едва се подчинява. Ако опитаме да направим завой сега...

Гавин насочи пистолета си между очите на капитана.

- И преди съм работил по параходи, капитане. Достатъчно опит имам, за да видя, че това корито е натежало отпред и не плава добре, но няма да се преобърне, така че спрете да ме лъжете.

- Ще се преобърне без никакво съмнение – отвърна Илбъри.

- Дайте заповед за маневрата! - процеди Бревар. В противен случай ще ви продухам черепа и сам ще поема управлението на кораба.

Илбъри присви очи.

- Може би може да стоите на руля, ами останалото? Нима вашата шайка ще успее да поеме цялото обслужва­не на кораба?

Бревар сс усмихна криво. Самият той знаеше, че точно това е слабото място в плана му. Хората му бяха общо ос­мина, с него девет, като трима бяха още хлапета. Но дори да бяха възрастни, деветима души не можеха да поддър­жат котела, а какво оставаше да пазят пътниците и еки­пажа, както и да управляват кораба.

Но Бревар умееше да се нагажда според ситуацията. Цял живот се бе усъвършенствал да кара околните да изпълняват желанията му, понякога против волята си, а понякога без дори да знаят, че го правят. Беше съобразил, че му трябва лост за натиск и експлозивите в двете сандъчета му го предоставяха.

- Доведете пленника - нареди той.

Вратата на мостика се отвори и се показа чорлав пу­бертет. Водеше със себе си мъж, покрит с въглищен прах. От една резка на челото на мъжа, както и от счупения му нос се процеждаше кръв.

- Началник?

- Извинявай, капитане - каза началникът на въглищната бригада. - Излъгаха ни. Разсеяха ни с някакви деца и ни надвиха. Гръмнаха трима от момчетата. Ама там долу е толкова шумно, че нищо не чухме, а като чухме, беше късно.

- Какво са направили? - попита капитанът, като гледа­ше втренчено мъжа.

- Динамит - обясни притеснено началникът. - Завър­заха десетина пръчки за трети и четвърти котел.

Илбъри стрелна Бревар с гневен поглед.

- Полудяхте ли!? Не можете да слагате експлозиви на такова място. Горещината, въглените... Една искрица и...

- И всички заминаваме по дяволите - довърши Бревар. - Да, наясно съм с последствията, капитане. Но на брега ме чака въже, от ония, дето на тях увисват хора. Ако ще умирам, по-добре да е бързо и красиво, а не бавно и бо­лезнено. Така че не си играйте с търпението ми. Трима от хората ми стоят долу, за да не може никой да махне експлозивите, не и докато не сляза от кораба на приста­нище, което аз избера. Сега правете каквото ви казвам и обърнете кораба по курс далеч от брега.

- И после какво? - попита Илбъри.

- Когато стигнем до целта, ще вземем няколко от лодките ви, провизии, както и парите и бижутата на всички. Махаме се от кораба и изчезваме. А вие и екипажът ще можете да се върнете в Кейптаун с невероятна история за разказване.

Капитан Илбъри се подпря на преградата и се изправи. Изгледа Бревар с презрение. Онзи го бе притиснал, и двамата го знаеха.

- Началник - каза капитанът, без да сваля очи от похитителя, - поеми руля и обърни кораба.

Началникът стигна с олюляване до руля, избута мъжа и изпълни заповедта.

- Добро решение - усмихна се Бревар.

Илбъри се чудеше дали наистина е така, но със сигур­ност нямаше друг избор. Поне в момента.

Бревар беше доволен. Седна на един стол, сложи пуш­ката на коленете си и заоглежда капитана. Беше прекарал голяма част от живота си да разиграва различни хора - от полицаи до напудрени, навлечени с перуки магистра­ти. Някои хората бяха по-лесни за разчитане от други. Честните бяха най-лесни.