Клайв Къслър - Призрачният кораб

Полицаите не успяха да сс преборят с огъня. Стара­та дървесина и боята горяха като луди. Горещината бе толкова силна, чс хората на Суон трябваше да отстъ­пят, ако не искаха да бъдат опечени живи.

- Какво е станало? - обърна се Суон към заместника си.

- Май са се изпозастреляли помежду си - отвърна несигурно Морис.

Суон се замисли. Преди арестите в Дърбан се носеха слухове, чс бандата била пред разпадане.

- Колко са мъртвите?

- Открихме петима. Момчетата казват, че са видели още двама вътре, но не са успели да стигнат до тях.

Внезапно затрещяха изстрели.

Суон и Морис сс хвърлиха зад пакарда. Неколцина от полицаите се подадоха итзад прикритията си и от­криха нестройна стрелба към огнения ад.

Стрелбата от фермата продължи - странно откъслечна и равномерна. Суон се огледа. Не виждаше следи от куршуми наоколо.

- Спрете огъня! - извика той. - Но стойте скрити!

- Стрелят по нас! - възкликна един от хората му.

Суон поклати глава, макар наоколо да продължаваха да припукват изстрели.

- Не стрелят, огънят е стигнал до сандъци с боепри­паси.

Предадоха заповедта на главния инспектор по вери­гата.

Въпреки че сам нареди на полицаите да не излизат от укритията си, Суон се понадигна и надзърна над капака на камиона.

Пожарът бе обхванал цялата ферма. Напречните греди на постройките приличаха на великански кости във викингско погребение. Пламъците се усукваха около тях, странно наситени, бели и оранжеви, но от време на време проблясваха в зелено и синкаво. Сякаш самата преизподня се бе надигнала и бе погълнала бандата и скривали­щето ѝ.

Някъде дълбоко в къщата избоботи мощна експлозия и пред очите на Суон зданието се разлетя във всички посоки. Взривната вълна събори инспектора по гръб, а парчета с различна големина затрополиха по капака на пакарда.

Миг по-късно от небето заваляха горящи конфети - хиляди късчета тлееща хартия, които оставяха след себе си димна следа и фина пепел. Щом хартийките докоснеха сухата трева, тя лумваше като факла.

Хората на Суон моментално се пръснаха наоколо и започнаха да тъпчат начеващите пожари, за да не се окажат в огнен капан.

Няколко от късчетата паднаха близо до Суон. Той се претърколи, пресегна се и взе едно от тях. Угаси го в дланта си. За своя изненада видя числа и букви и строгото лице на крал Джордж, вперило очи в него.

- Десетачки! - въодушевено възкликна Морис. - Десетпаундови банкноти. Хиляди от тях!

Когато полицаите разбраха какво вали от небето, удвоиха усилията си и се разтичаха да събират обгорените парчета банкноти, опиянени от ентусиазъм, какъвто никога не показваха при събирането на други улики. Някои от банкнотите бяха в пачки и се бяха запазили сравни­телно добре. Други обаче бяха смачкани и овъглени до неузнаваемост.

- Ей това се казва да счупиш касичката! - опита се да се пошегува Морис.

Суон се подсмихна, но не слушаше внимателно коле­гата си. Мисълта му бе заета с друго - оглеждаше огъня, броеше телата и подреждаше ситуацията в главата си, както се полага на един истински инспектор.

Нещо не беше наред, ама никак не беше наред. Отначало си мислеше, че това чувство е породено от неочаквания обрат на събитията. Беше дошъл да се сра­жава, а вместо това бандитите се бяха саморазправили и бяха свършили работата вместо него. Но не това го трево­жеше. Изглеждаше достоверно. И преди го беше виждал. Престъпниците често се сдърпваха за плячката, особено когато бяха многобройна банда и нямаха строга йерар­хия, както се знаеше за тези.

Не, чувството за нередност не идваше от това. Има­ше нещо друго, нещо, което събуждаше подозренията на инспектора. Морис забеляза, чс шефът му се е умислил.

- Какво има?

- Няма логика - промърмори замислено Суон.

- Кое от всичко?

- Всичко! - отсече Суон. Рискованият обир посред бял ден, нападението, за да измъкнат хората си, прес­трелката по улиците...

Морис го гледаше неразбиращо.

- Не мога да проследя мисълта ви...

- Огледай се - разпери ръце Суон. - Виж какъв дъжд oт пачки ни засипа. Тези бандити са имали цяло състоя­ние.

- Да. Е, и?

- Защо ще ограбваш банка посред бял ден, ако си пълен до гушата с пари? Защо рискуваш с онзи екшън в Дърбан, за да измъкнеш дружките си, само за да ги зас­треляш тук?

Морис примигна веднъж-дваж срещу Суон и накрая кимна.

- Нямам представа... Но сте прав. Няма логика.

Огънят бушува цялата нощ и утихна едва на сутрин­та. Цялата ферма бе изпепелена. Акцията приключи без полицейски жертви, а бандата от река Клаар ни се чу, ни се видя повече.