Клайв Къслър: Призрачният кораб

Понякога Себастиан си мислеше, че никак не е лошо да има за сестра прекрасен малък социопат. Беше му много полезна с това.

- Неподчинението на Рене е моя грижа - рече ѝ той. - Той ни предаде.

Калиста изглежда беше готова да закриля някогашния си любовник.

- Той отведе жената в Иран, както ти поиска - от­беляза хладно сестра му. - А тя направи това, което ние поискахме от нея. Троянският кон е на мястото си. Линкът врата е активен. Сама проверих.

Бревар се поусмихна. Наред с другите си чаровни умения, Калиста беше завиден компютърен специалист. Поне едно нещо, което ги свързваше - самият Себастиан бе отличен компютърен програмист. Но за разлика от него, тя не виждаше цялата картина.

- Иранците са само част от плана - напомни ѝ той - Това, че сме им дали достъп, не ни поставя в по-добро положение, освен ако жената не се върне тук и не е на наше разположение в подходящото време. Светът няма да реагира подобаващо, ако не го е страх от това, което бихме могли да сторим.

Калиста го изгледа с безразличие и сви рамене, после седна върху един пстстотингодишен скрин и заклати крака все едно седеше върху шкафче в магазин втора употреба.

- Това нещо някога е било в лятната вила на Наполеон - процеди през зъби Себастиан.

Сестра му хвърли бърз поглед към перфектите извивки и сложната украса на оцелелия стотици години скрин.

- Със сигурност вече не му трябва.

У Себастиан се надигна гняв. но той успя да го удържи.

- Не биваше да я поверяваме на Рене - и с тези думи тя отново се превърна в своето студено, мрачно аз. - Трябваше сами да се договорим с иранците.

Бревар поклати глава.

- Рене е нашият параван. Той ни крие и затова му дадохме част от сделката. Това не бива да се променя. Просто се налага да го държим на къса каишка.

- Значи трябва да намерим начин да го мотивираме - заключи тя. - Предлагам насилие. Много насилие.

- Така ли? - иронията започна да измества гнева му. - Защо не съм изненадан?

- Той само от това разбира.

- Само че ние не сме тъпи изпълнители като Рене - заобяснява търпеливо Себастиян. - Трябва да се справим стилно, с изящество. Нещо повече, ние сме артисти. Когато вземем това, което ни трябва...

- Знам, знам - прекъсна го Калиста с досада, - „никой не бива да разбере, че сме го направили ние.“

- Не - поправи я брат ѝ. - Никой не бива да разбере, че е взето.

Мислеше, че поне това е успял да набие в главата ѝ.

Калиста въздъхна. Беше ѝ писнало от поученията му.

- Рене никога няма да ти върне жената, ако не го накараш да се страхува. Може да е животно, но ти казвам, само страхът от теб го кара да върши глупости. Ако искаш онази жена, трябва да се възползваш от този страх.

Себастиан помълча няколко секунди.

- Може и да си права - каза накрая той. - Ела с мен в кабинета. Пратеникът на Рене ще дойде всеки момент.

След двайсетина минути един от прислужници отвори вратата на кабинета.

- Мосю Бревар, имате посетител. Твърди, че е тук от името на мосю Акоста.

- Сам ли е?

- С още трима мъже. Въоръжени.

- Покани го да влезе.

- А другите, мосю?

- Предложи им питие от личните ни запаси.

- Както наредите, мосю.

Прислужникът се поклони леко и изчезна, като остави двойната врата отворена.

След няколко мига се показа набит мъж в светлокафя­ви докерски панталони и широка блуза с яка.

- Казвам се Ковач - представи се той. Говореше ан­глийски с източноевропейски акцент. Кръстоса смутено очи със Себастиан, а после нервно мръдна поглед към Калиста, която се подпираше на стената и с нищо не по­казваше, че е забелязала присъствието му.

Себастиан се усмихна. Странната му сестричка може­ше да притесни и най-закоравелите му посетители.

- Къде е Рене?

- Къде ли не - небрежно отвърна Ковач. - Той е много зает човек.

- А защо наруши уговорката ни? Трябваше да ни дове­де обратно американката след иранската задача.

Ковач се настани на един от столовете срещу богато резбованото бюро на Себастиан и обясни:

- Появиха се други купувачи за услугите ѝ.

- Кои? - попита Себастиан.

- Нямам право да ви кажа.

Себастиан предположи, че са намесени китайци, вероятно и руснаци. И едните, и другите сс интересуваха от киберсредства за водене на война, както и от хакерство. Сигурно имаше и други. При други обстоятелства самият Себастиан би устроил наддаване, за да продаде жена­та, както очевидно Рене се опитваше да стори. Но тя му трябвате. Само тя можеше да му свърши работа.

Несъмнено Ковач бе наясно с това и нервно се поразмърда на стола си. От позата му лъхаше превъзходство и наглост, беше готов да диктува условия в собствения дом на Бревар. Погледът на госта се спря върху кутията кубински пури на бюрото.