Клайв Къслър: Призрачният кораб

Себастиан трепна, а по лицето му се прокрадна леко смущение.

- Лош избор на думи - каза тихичко той, после вдигна обсидиановата запалка и я стовари върху китката на Ковач.

Из имението се разнесе смразяващ кръвта вик, а Ковач падна по гръб, стиснал чукана на дясната си ръка, докато кръвта пръскаше наоколо.

Двойната врата се отвори и трима от прислужниците на Себастиан се втурнаха вътре.

- Погрижете се за него – нареди им той и подхвърли отрязаната рька на един от мъжете.

Те бързо приклекнаха до Ковач, превързаха раната и я пристегнаха с турникет, след което го извлачиха от стаята.

Себастиан огледа кръвта по бюрото и по костюма си.

- Ама че бъркотия - рече, все едно беше разлял коняка си

Появиха се още прислужници и се заеха да почистват. Себастиан свали сакото и излезе на балкона през една стъклена двукрила врата. Калиста го последва.

В далечината избоботи гръмотевица - поредната буря се готвеше да връхлети Западен Мадагаскар. На Бревар му се струваше, че е сгрешил от гняв.

- Рене няма да ти вярва след това - рече той на сестра си.

- Рене никога вече няма да ми вярва - поправи го тя. – Но ме желае и мисли, че играя двойна игра.

- Тогава ще отидеш на търга.

- За да наддавам за жената?

- За да я върнеш - поправи я Себастиан. - Рене нико­га не би приел офертата ни, дори да не се беше случило това, което направихме току-що. Той вече играе за себе си. Знае, че ако я доведе тук, ще я запазим за себе си - наша собственост е все пак. И тогава той пък би изпуснал твърде много изгоди. А както харчи нашироко, постоянно му трябват пари и колкото повече, толкова по-добре за нас.

Докато брат ѝ говореше, Калиста кимаше разсеяно, вглъбена върху кръвта на Ковач по опакото на дланта си. Тя топна пръст в нея и изрисува ръката си като с къна.

- Слушаш ли ме?

- Знаеш, че те слушам.

- Тогава ми кажи, че си готова да го направиш.

- Разбира се, че съм готова - вдигна глава Калиста. - Но Рене не е глупак. Ще ни наблюдава. И ако открадна това, за което наддават китайци и руснаци, те също ще ни създадат проблеми.

Бревар не се тревожеше за враговете си. Когато най-накрая осъществеше плана си, щеше да изчезне като призрак. Сякаш никога не е съществувал.

- Е, това си е твой проблем - рече безкомпромисно Себастиан. - По-умна си от него. По-умна си от всички тях. Задействай сплетническото си мозъче и я върни, преди целият ни план да замине по дяволите.

Кърт Остин пристигна в седалището на НАМПД в центъра на Вашингтон. Паркира в гаража, влезе във фоаето и се качи на асансьора, който го остави на деветия етаж. Рецепцнонистката му хвърли изненадан поглед.

Кърт стигна до общото помещение, където се бяха събрали още неколцина души, пиеха кафе и се готвеха да захванат обичайната си работа за деня.

Щом го зърнаха, всички се заковаха по местата си.

- Ако дори един от вас заръкопляска или ми каже „Добре дошъл” ще ви пратя всички на станция „Макмърдо“ в Антарктика за цялата зимата и няма да видите бял ден цели шест месеца.

Знаеха си го - усмихнаха му се безмълвно и неколцина кимнаха, но иначе друга реакция нямаше, освен че секретарката го стисна за рамото, а някой му предложи кафе.

Джо Дзавала се появи, изпълнен с енергия и усмихнат, както винаги.

- А! - възкликна той. - Гледай ти кой най-после стигна до работа.

Изглеждаше изненадан от липсата на реакция на останалите.

- Успех, Джо - рече полугласно някой. - Да си вземеш дебели дрехи. - И не си прави труда със слънцезашитния крем.

Докато го подминаваха, Джо погледна недоумяващо Кърт.

- Това пък какво беше?

- Дълга история - отвърна Кърт, все оше изненадан от това колко му е хубаво да е отново сред приятели. - Познаваш ли Антарктика добре?

- Защо питаш?

- Защото трябва да те пратя там или рискувам да изгубя авторитета си пред останалите.

Джо присви очи. Досещаше се каква е работата.

- Е, предвид, че нямаше изобщо да си тук, ако не се бях хвърлил в развилнелия се океан, когато се скъса въжето, да кажем, че сме квит.

Кърт отговаряше за специалните проекти в НАМПД. Той и хората му можеха да бъдат пратени къде ли не, по което и да е време. Джо Дзавала беше негов помощник, невероятен инженер и един от най-изобретателните и съобразителни хора, които Кърт познаваше - и по- важното, беше най-добрият му приятел.

- Така си е - съгласи се Кърт, отключи вратата на кабинета си и пристъпи вътре. - Но пък ако не ти беше толкова нервен пръстът и не беше опитал да ме дръпнеш като тлъст рибок, нямаше ла си счупя тиквата на онази рамка. Благодарение на теб последните няколко месеца лежах иа дивана на психиатъра.