Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Търси следи, че Сиена Уесггейт е оцеляла.

Пит повдигна вежди.

- Сигурен ли си?

Сандекър кимна.

Пит зарея поглед из хангара. Не звучеше особено разумно. Нито пък звучеше като нещо, което може да напра­ви Кърт. Познаваше го добре. Остин беше прагматичен и фантазьорството не влизаше в начина му на действие.

- Всеки човек си има граници - замислено отвърна накрая на първия въпрос на Сандекър. - Дори и ти и аз сме били на косъм от нашите. Възможно е Кърт да е достигнал своята граница.

- Възможно е - рече Сандекър. - Но в този случаи не мисля, че става дума за това. Трент Макдоналд от ЦРУ ми изпрати днес една папка. Разгледали са същите снимки, които е получил и Кърт, и не изключват възможността, че той може и да е надушил нещо.

- Не изключват? Какво искаш да ми кажеш?

- Мисля, че го смятат за дон Кихот, но не могат да го докажат.

От джоба си Сандекър извади една снимка - жена, която приличаше на Сиена Уестгейт, се качваше в кола заедно с някаква горила, навярно бодигард.

- Това е снимано в Бандар Абас.

Дърк се взря в изображението - беше поразмазано от увеличението.

- И смятат, че това е тя?

- Едно към пет, така ми казаха. Шансовете не са голе­ми. Но възможността изчезнала американка да кръстосва улиците на Иран под охрана, не се нрави на правител­ството. Особено ако тя е основният разработчик на про­екта „Фаланга“.

- Разбирам защо са на тръни - отвърна Пит. - Какво мислят да правят?

- Там е работата - въздъхна Сандекър. - Въпреки уси­лията ми, ЦРУ не са склонни да правят каквото и да било, освен да наблюдават. Смятат, че са попаднали в параграф 22. Ако това настина е Сиена и иранците са я отвлекли, това е равносилно на обявяване на война. Повярвай ми, никой не иска да разравя това. От друга страна, ако тази жена не е тя и ако се намесят, рискуват да разкрият пред иранците свои ценни ресурси.

Дърк разбираше сложността и коварността на ситуацията. Погледна отново снимката. Жената беше с грим, прибрана коса и делови костюм. Носеше големи слънчеви очила, които криеха очите и лицето ѝ, така че нямаше как да пуснат снимката през софтуер за разпознаване.

- Не прилича на пленник.

- Това е другото смущаващо обстоятелство.

- Кой е дебеловратият тип до нея?

- Той е загадка - отвърна Сандекър. Името му е Акоста, дребен играч в Близкия Изток и Африка. Зани­мава се най-вече с оръжия. От време на време се заема с контрабанда и на други стоки, но не е голямо име.

Дърк върна снимката.

- Какво общо има Кърт с гова?

- Подсказаха ми, че ако Кърт Остин се поинтересува по-задълбочено от случая, никой от властимащите няма да има нищо против. Стига да го прави като частно лице.

Пит отново вдигна вежда.

- Разбирам - проточи той.

- Остин вече е бръкнал с пръчка в хралупата - про­дължи Сандекър. - Ако се поразтършува, кой знае какво ще излезе.

Пит не беше сигурен, че тази идея му харесва.

- Значи искат Кърт да проучи тъмните кътчета. Ако открие нещо, хубаво, а ако се опари, не губят нишо от стратегическо значение.

- Такъв е животът при големите риби - въздъхна Сан­декър.

- Нямам проблем с това - отвърна Дърк. - Но някой мисли ли за състоянието на Кърт? Не желая да пращам ранен мъж в бърлогата на лъвовете.

- Нито пък аз - отвърна вицепрезидентът. - Което ме връща към първия въпрос. По твое мнение Кърт Остин годен ли е за работа?

Разговорът бе направил пълен кръг и Пит се замисли върху въпроса на приятеля си.

Сандекър извади тънка флашка от джоба си. В края ѝ смътно проблясваше зеленикава светлина.

- Криптираии файлове - обясни той. - Ще помогнат на Кърт да започне. Дай му я, ако мислиш, че е в състояние да работи.

Пит взе мълчаливо флашката. В този момент вратата към апартамента се отвори и на върха на стълбището застана Лорен Смит. Беше облечена в златистобяла рокля „Ралф Лорън”, която опасваше съвършено тялото ѝ. Медночервеникавата и коса се спускаше над едното рамо.

- Конгресмен – рече вицепрезидентът, - вие просто сияете. - Достатъчно красива сте, за да компенсирате невзрачността на пъна, когото ще влачите със себе си цяла вечер.

- Благодаря, господин вицепрезидент - отвърна тя. - Но мисля, че ще ми трябва дебела сопа, за да отпъдя жените, които ще се скупчат край Дърк след малко.

Очите на Сандекър проблеснаха.

- Подгонете няколко и към мен.

Приведе се и целуна Лорен по бузата, а после се обър­на към изхода.

- Ще се видим на бала.

Щом той си тръгна, Лорен хвана мъжа си под ръка, но се сепна, инстинктивно доловила напрежението му.