Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Дърк ме предупреди, че сте доста нетърпелив. Погледнете към ливадата, където обтриват победителя.

Кърт отново взе бинокъла и го насочи към далечния край на пистата. Край коня се бяха събрали неколцина мъже, двама в арабски дрехи и трима - в костюми, въп­реки жегата.

- Кого да гледам? - попита Кърт.

- Онзи без вратовръзката.

- Кой е той?

- Нарича се Рене Акоста, но не е нито португалец, нито испанец. Говори добър френски, но никой не знае истинското му име, нито пък откъде идва.

Това беше имато, което се споменаваше във файла, който Кърт получи от Пит. Внимателно огледа Акоста – нямаше съмнение, че това е мъжът от снимката. Широкоплещест, макар и нисък, с гръден кош като буре и врат като дънер. Носът му бе сплескан като на боксьор, отнесъл твърде много удари. Акуратно подстригана сива касо покриваше главата му отстрани и отзад, а плешивото му теме лъщеше на слънцето. Според Кьрт мъжът бе на около четиресет.

- Купува или продава? - попита Kърт и хвърли бьрз поглед към двамата мъже зaд Акоста. И двамата бяха по-високи и по-стройни, но също толкова яки. По стойките им Кьрт реши, че са телохранители.

- И двете - отвърна Ел Дин. - Акоста обича лукса. За да си го осигури, търгува с недотам луксозни стоки.

- Бартер?

- Не точно - отвърна ел Дин. - Триъгълник. Доставя стоки на трети лица, ако на свой ред те му доставят това, което той иска. Сложен, но пък лишен от данъци начин на живот.

- Значи е контрабандист.

- Определено. Отскоро има ново начинание, което бързи се разраства: контрабанда на човешка стока, по-точно на експерти в областта на фината електроника.

- Сигурен ли сте?

- За жалост, да.

Кърт отново обърна глава към ливадата.

- Иска коня.

- Много! - подсмихна се Ел Дин. - Това животно е фа­ворит за Дубайската купа и може да му донесе награда от десет милиона. Ако конят победи, цената му ще се качи на петдесет милиона или повече за разплод.

- Сериозна сума. Акоста явно има нещо голямо за продан.

Ел Дин кимна.

- И ако предлага липсващата ви приятелка, може да си сигурен, че мнозина биха платили прескъпо за позна­нията ѝ.

Кърт научи повече, отколкото се беше надявал. Закратко се зачуди дали това, което Сиена знае, наистина би могло да струва милиони. След това спря да се чуди. Само проектът „Фаланга“ струваше милиарди. Ако Сиена може да осигури на иранците тяхна версия на разработката, те шяха да са в безопасност зад електронната си стена, нещо, към което се стремяха от години. Петдесет милиона бяха нищо за подобна сигурност.

- Има ли възможност да ме представите на Акоста на някоя среща?

- Не - поклати глава Ел Дин. - Работата ми не ми позволява.

Кърт знаеше за „работата“ на Ел Дин от файловете на ЦРУ. Един от тъжните факти зад бляскавия силует на Дубай бе, че е построен на гърба на съвременни роби - чуж­денци от Индия и Филипините, подлъгани с обещания за богатство. Всъщност тези хора не бяха същински роби, но работеха много повече, отколкото им се плащаше. Ел Дин н оше неколцина негови съмишленици се опитваха да променят това.

- Спечелил сте си врагове, задето искате да дадете по­вече свобода на работниците.

- За жалост вече съм твърде „популярен“, за да ви осигуря достъп до Акоста.

Кърт се възхищаваше на борбата на Ел Дин.

- Как да се добера до него тогава? Изглежда добре го охраняват.

- Има яхта на пристанището - обясни Ел Дин. – Казва се „ Масив ”. Вероятно нещо като паметник на егото му. Вдругиден вечерта на яхтата ще има прием за всичките му продавачи и купувачи. Ще направят малък круиз покрай брега.

- Ще разглеждат забележителностите - усмихна се Кърт.

- Точно така – кимна Ел Дин. - Нещо ми подсказва, че човек като вас може да намери начин да се качи на борда.

На връщане към хотела Кърт мина през пристанището. Успя да огледа добре „Масив“ през обектива на 20-мегапикселовия си „Канон”, докато се правеше, че снима.

Яхтата бе твърде голяма за който и да било от кейо­вете, затова бе закотвена в залива. Беше тъмносиня, а надпалубните съоръжения - бели. Имаше остър нос и голям отвор за котвата. Зад него следваха обичайните съоръжения, откритата палуба над мостика, а на кърмата - хеликоптерна площадка, на която се виждаше лъскав хеликоптер с червено лого. Въздухът трептеше от изпаренията на двата комина. Приличаха на перките на свръхзвуков изтребител и на тях се мъдреше същото лого като на хеликоптера.

- Контрабандата явно е доходоносен бизнес - промърмори под носа си Кърт.