Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Когато сляза от яхтата, ще намокря предавателя и той ще се активира автоматично. Ако сте на десетина метра от мен, ще видите слаба светлина, ако сте по-далеч ще ме засечете със скенера.

Джо кимна и показа малко ycтройство, което приличаше на смартфон.

- Проверих, работи - рече той.

- Следвайте ме от разстояние, но не се престаравайте. Ако Акоста увеличи скоростта, не се опитвайте да го настигате - добави Кьрт. - Ще е подозрително да се мъкнете подир него дълго време.

- Тук е пълно с рибарски лодки – каза Ел Дин.

- Да, но повечето ловят риба, а не преследват яхти.

- Добре казано - засмя се Ел Дин.

- Ако всичко мине по план - продължи Кърт, ще открия Сиена и ще я разкарам от лодката, без дори да разберат, че съм там. В този случай ги изчакайте да се отдалечат, преди да дойдете да ми вземете.

- Ами ако не мине по план? - попита Джо.

Кърт го изгледа въпросително.

- Питам, само защото досега никога не е минавало по план.

Кърт сви рамене. Не можеше да отрече, че приятелят му има право.

- В този случай преценете сами и действайте според ситуацията.

Ел Дин изглеждаше объркан.

- Иска да каже импровизирайте - обясни Джо, - което, мен ако питате, правим от самото начало.

- Крайно мъдър си за възрастта си.

- Просто го познавам твърде добре.

Наближаваха края на почти еднокилометровия канал, зоната без килватер, която водеше от пристанището към открито море. На яхтата щяха да и трябват седем-осем минути да премине разстоянието, ако спазва правилата.

- Хайде, пускайте ме – рече Кърт. – Сигурно ще надвишат ограничението преди да подминат последната шамандура. Не искам да си пропусна спирката.

- Тук е много плитко - рече Ел Дин. - Едва седем метра.

- Яхтата не може да вдигне повече от осем-девет възела - отвърна Кърт. - Ще почакам на дъното и ще я настигна, когато мине над мен.

Ел Дин намали скоростта на лодката и възви леко наляво, за да скрие Кърт от чужди погледи.

С помошта на Джо, Кърт вдигна оформената като тор­педо машина и я закрепи на перилата. Вдигна палци и си нахлузи маската. Ел Дин кимна, а Джо и Кърт избута­ха машината от ръба. Тя пльосна във водата и се потопи като мини-модел на подводница. Кърт се гмурна веднага след нея.

Заради водолазния колан с тежести, Кърт потъваше по-бързо от машината. Ето защо бързо я настигна, хвана я и я насочи към наноса на дъното. После я обкрачи и се заслуша в мотора на отдалечаващата се рибарска лодка.

Потопен в топлите води на залива, Кърт скоро не чу­ваше нищо друго, освен собственето си дишане. Аква­лангът, който използваше, не оставяше мехурчета по по­върхността. Екипажът на яхтата едва ли следеше за нещо толкова дребно - навярно гледаха само ехолокаторите и радарите, но Кърт не искаше да рискува

Слабо боботене издаде приближаването на „Масив“. Кърт потърси яхтата с поглед. Най-напред забеляза пяната край носа ѝ. Скоро видя и кила. Яхтата пореше водата, вместо да се плъзга по нея.

Точно както Кърт бе предположил, тя се движеше над позволените три възела.

Кърт се подготви и зае позата на моторизиран поли­цай, готов да подгони кола-нарушител. Запали двигателя и витлото се завъртя. Машината се задвижи леко напред. Кърт се опита да прецени кога ще е най-добре да поеме след яхтата.

Нямаше да е лесно. Трябваше да излезе точно до нея, достатъчно близо, за да го скрие корпусът, но не чак толкова, че да го прегази. Най-доброто място беше относително спокойната зона зад вълната, вдигната от носа. Ако излезе малко по-напред, рискуваше да го отнесе вълната, а ако се окаже малко по-назад струята вода щеше да го запокити към витлата на яхтата.

Буботенето наближаваше и Кърт увеличи скоростта. Погледна зад рамо и видя, че яхтата се движи доста бързо. Той също увеличи скоростта и отклони леко встрани. Когато скоростта стигна седем възела, Кърг осъзна, че има огромен проблем. Силата на водата заплашваше да го отскубне от машината му. Имаше чувството, че вятър с поне сто километра в час се опитва да го издуха от мяс­тото му.

Кърт се сниши и се долепи до машината. Водата вил­нееше край него. Той с мъка обърна глава назад. „Масив“ оше набираше скорост, а килът напредваше неумолимо към него като огромно острие. В този момент великолеп­ната му идея вече никак не му се струваше великолепна.

Превключи на пълна мощност и последва яхтата. Поч­ти веднага на пулта замига предупреждение.

Така ми се пада, като взимам конфискувана таратайка от летището , помисли си Кърт и отклони очи от светлинката към приближаващия корпус. Доближи го и усети увеличаване на натиска на водата върху раменете си. Колкото повече приближаваше, толкова по-мъчител­но ставаше положението. Звукът от моторите стана оглу­шителен. Напомняше на водопад и ревящ товарен влак повременно. Блъскаше в ушите му, а налягането буквално се опитваше да го смачка. Светлинката на пулта от жълта стана оранжева.