Клайв Къслър - Призрачният кораб

Жената затвори телефона, изключи компютъра и се изправи.

Кърт също се раздвижи и тихичко излезе от банята. На слабата светлина видя, че жената е залепила ухо до вратата на каютата. В ръката си държеше малък пистолет.

- Забрави нещо – прошепна той.

Тя се извърна изненадано, но той бе извадил беретата. Тя и забеляза и се вцепени.

- Лаптопът беше затворен, когато влезе.

- Хвърли пистолета! - нареди ѝ Кърт и посочи дебе­лия килим пред вратата на банята.

Жената сви рамене и изпълни заповедта.

Кърт кимна към един от столовете от другата страна на бюрото на Акоста.

- Седни!

Тя се поколеба за миг, а после се намести грациозно на стола. Кърт отбеляза пълната липса на смущение в стойката ѝ. Изглеждаше, сякаш ѝ е много удобно. Тя се облегна и кръстоса крака.

Като продължаваш да я държи на мушка, Кърт отиде при лаптопа и го включи.

- Преди малко успя да влезеш. Кажи ми как.

- A ти кой си? - попита жената. В гласа ѝ нямаше страх, само леко любопитство. Като дете, което е получило нова играчка.

- Кажи ми паролата! - повтори Кърт. като не обърна внимание на въпроса ѝ.

- Крадец ли си? Някаква къртица?

- Паролата!

- Калиста - отвърна тя.

Той въведе името, като гледаше ту нея, ту клавиатурата. Показа се таблица. Белият фон беше толкова ярък, че му беше трудно да вижда жената. Натисна бутон, за да намали яркостта му.

Жената не бе помръднала, макар сега да се бе привела напред и да го оглеждаше.

- Не си от екипажа - констатира тя спокойно. - И си малко непредставителен като за гост.

- Изгубиха ми поканата по пощата - вметна Кърт. - Кажи ми какво търсеше. И с кого говореше?

Жената повдигна вежди.

- Колко много ти се ще да знаеш?

- Достатъчно, за да те гръмна, ако не ми кажеш.

Тя се засмя.

- Няма да ме гръмнеш. Най-малкото ще е шумно.

- Имам заглушигел.

- Мъртва няма да съм ти от полза - рече тя и се изправи.

Кърт посрещна погледа ѝ.

- Кой е казал, ч ще те убивам? Един в коляното ще свърши работа.

- А докато крищя от болка – продължи тя и направи крачка към него, - ще разбираш ли какво ти казвам?

Кърт не отвърна, а жената седна на бюрото и се изтегна като котка. Пресегна се към компютъра, разходи пръсти по клавиатурата и натисна F1 и F4 едновременно.

Вдигна глава към него и облиза устни.

- Ще получа ли нещо, задето ти съдействам?

Кърт се почувства като в Зоната на здрача, за малко да реши, че непознатата му се натиска.

- Златна звездичка - отвърна той и хвърли бърз поглед към екрана. Таблицата бе изчезнала. На нейно място имаше по-тъмен екран. Виждаха се две колонки, разделени на клетки, а във всяка клетка имаше снимка. На една от тях се виждаше самолет, а на друга - купчина диаманти. Под нея пишеше „обшо 400 карата, всички камъни са с много малко несъвършенства“. В третата кутийка беше конят Пустинна роза, който бе видял. Под всяка клетка имаше числа - допълнителни заплатени пари. Явно бизнесът не бе точно бартерът, за който му бе разказа Ел Дин.

Кърт предполагаше, че в клетките са оферти за това, което Акоста предлага. Той проследи линиите до втората колонка от снимки. Всяка от тях показваше произведение на изкуството, в какви ли не стилове: кубизъм, класици­зъм, дори някои стари майстори.

- Сложи курсора върху картините - каза жената. - Ще видиш описанията и ще разбереш по-добре за какво ста­ва дума.

Кърт го стори, без да изпуска от очи странно услужли­вата си нова позната.

Описанията бяха странни. Кърт бързо схвана.

- „Оръжеен експерт, работил е за сирийското прави­телство по въпроси, свързани с химични дисперсанти“ - прочете Кърт.

Следващата „картина“ гласеше „Инженер, специалист по насочващи системи, запознат със съветски и американски конструкции.“

На третата имаше само поредица от странни думи: “ZsumG”, “Montresor”, “Xeno9X9”.

- Това са хакерски имена - каза жената. - Това е стоката. Хората, които Акоста продава.

Кърт се сети за разговора ѝ по телефона. Продължи надолу. Проверя още десетина картини. Ни следа от Сиена Уестгуйт.

Вдигна глава, точно когато жената се хвърляше към пистолета му.

Беше бърза, но Кърт беше подготвен за нещо подобно. Дръпна ръката си с пистолета, а с другата сграбчи жената и я хвърли на пода. Тя бързо сс изправи, размахвайки десетсантиметрова кама. Кърт отскочи, но събори една метална скулптура, смътно човекоподобна. Жената отново го нападна.

Със свободната си ръка Кърт улови китката ѝ и я усука, докато жената не пусна ножа. После я притисна към стената. Жената продължи да се съпротивлява и тогава Кърт отново насочи пистолета си към нея.