Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Какво мислиш, че е? - попита Ел Дин.

- Предавателят иа Кърт - отвърна Джо.

- А къде е мъжът към него?

Внезапният грохот иа яхтата удави всички звуци нао­коло. Водата в задния и край сс разпениа а носът се завъртя бързо. Почти веднага двата прожектора на мостика се събраха върху малката рибарска лодка.

След миг огромния съд се понесе срещу тях.

- Тръгвай! - изкрещя Джо.

Ел Дин увеличи скоростта докрай и пое право към брега. Още в началото на преследването Джо видя голям проблем в плана им. Яхтата ги догонваше бързо

- Не можем да ѝ избягаме - извика той. - Обърни към нея.

- Сигурен ли си?

- Побързай! - извика отново Джо.

Бързината, с която „Масив” увеличаваше скоростта го изуми. Яхтата наближаваше като огромен гръмотевичен великан.

Ел Дин завъртя руля наляво. Извънбордовите двигатели се завъртяха в гнездата си и пъргавата лодка се обърна към яхтата. Джо трябваше да се хване за борда, за да не падне. „Масив” опита да повтори маневрата им, но не успя да смени посоката достатъчно бързо. Лодката беше на по-малко от сто метра от яхтата.

Проехтяха изстрели и Джо се просна на палубата. Проследи яхтата с поглед, докато ги подминаваше.

- Имаме проблем - каза той.

- Ако имаш предвид, че ше ни надупчат - рече Ел Дин, - съгласен съм с теб.

- За жалост не говорех за този проблем. Боя се, че трябва да се приближим.

- Да се приближим? И защо да го правим?

- Зашото Кърт се е залепил за корпуса им.

От позицията си отстрани, Кърт видя как рибарската лодка спира. След това усети ускорението иа „Масив“, когато бензиновите двигатели на яхтата се включиха на пълни обороти и двойното витло започна да пори топли­те води на залива.

Надяваше се да види как лодката се отдалечава към плитчините, но вместо това тя зави и пое право към него, разминавайки се отблизо с яхтата.

Двата съда бяха в патова ситуация. Подобно на гризли, тормозена от малко куче, яхтата не можеше да завива толкова пъргаво, колкото лодката. Но пък ако лодката опиташе да избяга, „Масив” щеше да я настигне за нула време.

Когато започнаха да стрелят по лодката, Кърт разбра, че е време да направи нещо.

Докато яхтата се накланяше за поредния завой, Кърт бавно се заизкачва право нагоре, към котвата и отвора, откъдето минаваше веригата.

Колкото по-нагоре се изкачваше, толкова по-остър ставаше ъгълът на носа. Имаше чувството, че всеки момент ще увисне с главата надолу. Трябваше да внимава. Ако единият от магнитите поддаде, Кърт можеше да падне точно пред яхтата. През главата му мина мисълта как първо ше го смаже килът, а после витлата ще го разкъсат. Кьрт тръсна ядосано глава.

- Крайно време е да мисля позитивно - рече си той. Стигна до отвора на котвата, провря се през него и се озова на предната палуба, отново насред поредния завой. Целият екипаж беше съсредоточил вниманието си върху лодката, тъй че никой не го забеляза.

- Жалко, че не е котелното - измърмори Кърт, мислей­ки си колко много щети може да причини там. - Но и това ше свърши работа.

След поредния залп, прожекторите се завъртяха надясно. Кърт се добра до кабестана, около който бе намота­на веригата. Метална кука, позната като дяволски нокът, застопоряваше веригата.

Той провери контролния пулт и видя, че котвата е стандартна. Активира я, подръпна веригата и свали нокътя.

Помисли дали да не пусне веригата чак до дъното. Дъл­бочината на Персийския залив беше само петдесет метра и веригата спокойно щеше да стигне до дъното. Конструкцията на котвата обаче бе такава, че при подобна скорост щеше просто да полети зад яхтата като хвърчило.

Дори да стигне до дъното и да се залови за нещо, щеше просто да изтръгне кабестана и да потъне. А и ако веригата се размотае до края, нямаше да предизвика дори това, защото последната брънка бе направена така, че да се счупи.

Това нямаше как да помогне на приятелите му, макар че сигурно шеше да обърка хората на борда. Кърт пресметна набързо нещо наум и натисна бутона за освобождаване. Веригата се размота с шумно тракане.

Звукът достигна до мостика, където на контролния пулт запремигва предупредителна светлина.

- Капитане! - викна кормчията. - Пускаме лявата котва.

Вместо капитана отговори Акоста.

- Как така я пускаме?

- Някои я е освободил.

Котвата падна във водата и се удари в корпуса, повле­чена от струята. Ударът отекна из кораба.

- Натрапникът е на борда! - извика Акоста. - Затова не го намерихме. Насочете прожектора към предната палуба.