Клайв Къслър - Призрачният кораб

Акоста изтича на мостика и проследи лъча на прожектора

- Там! - извика той. - Убийте го!

Двама от хората му откриха огън. Край мъжа на предна­та палуба се разлетяха искри. Но им беше трудно да се прицелят, докато яхтата завиваше. Нито един от куршумите не улучи целта, а натрапникът се скри зад една от преградите

- Можете ли да спрете котвата оттук? - обърна се Акоста към капитана.

- Не - отвърна той. - Превключил я е на ръчно управ­ление, но...

- Но какво?

Капитанът имаше недоумяващ вид.

- По някаква причина я е спрял сам.

Корабът започна да се накланя наляво, повлечен от котвата. Отново мощен звън отекна из яхтата, когато котвата се удари в корпуса, по-близо до кърмата.

Тръпки побиха Акоста от този звук. Следвашият удар обаче беше още по-страховит.

Котвата се влачеше зад съда като флагче зад кола. При поредното завъртане, тя се усука около кърмата и закачи едното витло.

Четиритонната котва с елегантна ефективност счупи перките. Mиг по-кьсно се усука здраво и около вала, който още се въртеше. Одра корпуса и изпотроши прозорците откьм кърмата.

Внезапно спрелия вал пък унищожи трансмисията и яхтата се наклони рязко надясно.

Акоста и хората около него залитнаха към контролния пулт. Капитанът рязко намали скоростта и овладя яхтата.

- Какво правиш? - изръмжа Акоста.

- Докато не се отървем от тази котва, не можем да ус­корим над една четвърт от максимума. Иначе ще се за­върти отново и може да унищожи и другото витло, или пък да пробие корпуса.

Акоста се изцъкли, вените по врата му изпъкнаха. Обърна се към Кейлъб, а очите му светкаха гневно.

- Слез долу, убий го и ми донеси надупчения му труп! Веднага!

- Непременно! - извика Кейлъб и изтърча по стълби­те, нетърпелив да изкупи грешката си от преди малко. След него тръгнаха още двама от хората на Акоста.

- Ако не успееш - извика след него Акоста, - не си прави труда да се връщаш!

От задния край на рибарскат лодка, Джо забеляза, че яхтата губи скорост и се накланя на една страна.

- Забавят - провикна се той. - Мисля, че имат проблеми.

- Можеш ли да предположиш какви? - попита Ел Дин и проточи врат, за да види по-добре.

- Не - отвърна Джо. - Но се обзалагам, че Кърт има нещо общо с тях.

Яхтата се отклоняваше от курса и вече не ги преследваше. Прожекторите обхождаха предната палуба.

- Сега е наш ред - каза Джо. - Завий и се приближи отзад.

- Дръж се! - рече Ел Дин.

Джо се хвана за борда и го стисна здраво, а лодката направи поредният рязък завой.

На предната палуба на яхтата Кърт разбра, че планът му е успял. Но сега идваше трудната част - да се измъкне жив. Всеки път, когато подадеше глава иззад преградата, от мостика някой стреляше по него.

Трябваше да намери начин да се справи с прожекторите. Беретата отдавна я нямаше, както и колтът, който отскубна от ръцете на Кейлъб. Когато Кърт се удари в корпуса след скока си, пистолетът падна във водата. След още два изстрела той видя, че металната врата откъм мостика сс отваря - идваха за него. В съшия миг зърна и рибарската лодка. Сега или никога!

Затича се, като гледаше да не се отделя от преградата. Подмина металната врата и я блъсна с рамо, точно кога­то се отваряше. Вратата се затръшна върху нечия ръка с ужасно изхрущяване.

Кърт дочу агонизиращ писък, когато за втори път тази вечер се преметна през перилата. Този път скочи с глава­та напред колкото се може по-далеч от яхтата.

Кърт се гмурна със съвършен стил и потъна дълбоко. Незабавно го заобиколиха тънички дири - куршумите на хората на Акоста. Пропуснаха го. Оттласквайки се, Кърт се гмуркаше все по-надълбоко, отдалечавайки се от яхтата.

Тя избоботи над него, веригата на котвата още беше оплетена в изкривения вал.

Когато шумът утихна, Кърт заплува хоризонтално. Не спря да плува, докато не започна да усеща такова парене в дробовете си, все едно щяха да се пръснат. Погледна назад.

Яхтата отново обръщаше. Пред нея бяха двамата му приятели с рибарската лодка.

Не си направи труда да вика – само щеше да се нагълта с вода, но заплува яростно, така че да застане под удобен за тях ъгъл.

Докато лодката наближаваше, Kърт се надигна и махна. Лодката промени курса и пое кьм него.

- Хвани се за това! - извика Джо и му хвърли мрежа.

Kърт се вкопчи в мрежата и запълзя по нея. Почти беше стигнал перилата на лодката, когато прожекторите на яхтата ги откриха.

Джо го прибра, а Ил Дин, без да губи време, превклю­чи на пълни обороти.

Лодката увеличи скоростта си до краен предел, а кур­шумите разплискаха водата край тях.