Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Сиена Уестгейт още ли работи за ЦРУ?

Макдоналд замълча.

- В известна степен - рече накрая той. - Сиена напусна официално агенцията преди осем години. Не искахме да я изгубим, когато влезе в частния сектор, но не можехме да се сьревно-ваваме с тип като Уестгейт и възможностите, които той може да предложи.

- Продължавай - подкани го Пит.

- Беше великолепна - рече Макдоналд и погледна към Ирам. - Виждал си работата ѝ.

- Гений! - отзова се веднага Йейгър. - Имам предвид гений в истинския смисъл на думата.

- Точно така - потвърди Макдоналд. - Така че се спо­разумяхме с нея и Уестгейт. Дадохме им основите на най-модерната си теоретична рамка и поискахме от тях да я разработят в непробиваема бариера.

- Която тя е превърнала във „Фаланга“ - довърши Пит.

Макдоналд кимна.

- Но не сте очаквали духът да излезе от бутилката - премигна зад очилата си Йейгър.

- Така е - съгласи се Макдоналд. - И възможността това да се е случило ни плаши по две причини. Първо, ше изгубим много от възможностите си за достъп до инфор­мация, ако системите на останалия свят станат недостъп­ни за нас. Но има и по-сериозен проблем, който не знаем как точно да оценим.

- И кой е той?

- Всички вярваме, че „Фаланга” е непробиваема. Инсталирали сме я навсякъде, от компютърната мрежа на Министерството на отбраната до базата данни с всички социални осигуровки. Само че никой не я познава по-добре от Сиена Уестгейт. Тя беше главният дизайнер на проекта, на нея поверихме технологията и тя я изведе с десет крачки пред всичко останало. Познава слабостите по-добре от всички други. Може дори да е инсталирала задна вратичка в системата, в случай, че поиска да я използва. Няма как да знаем...

Пит започваше да разбира.

- „Фаланга“ пази цялото федерално правителство.

Макдоналд и Сътън кимнаха.

- Може би трябва да изтеглим „Фаланга“ – предложи Пит.

- Обмисляме и този вариант - каза Сътън. - Но би било прибързано и неразумно да го правим, само въз основа на известното ни до момента. Имаме нужда от доказател­ство, преди да действаме.

Макдоналд обобщи.

- Не знам дали Сиена е в ръцете на наши зложелатели. Но колкото и да не ми се иска да го кажа, много повече ще се радвам да е била повлечена на дъното на океана и да се е удавила.

Колкото и жестоки да бяха тези думи, Пит разбираше причината, която ги предизвика.

- Тогава най-добре да организираме екип, който ше проучи останките от яхтата на Уестгейт - рече той реши­телно. - Шансовете са малки, предвид състоянието ѝ , но ако открием тялото на Сиена, вие ще се успокоите, а аз ще мога да върна Кърт у дома.

Корабът на НАМПД „Кондор“ сякаш беше замръз­нал насред проблясващото море на триста километра от южноафриканския пристанищен град Дърбан. Слънцето светеше ярко, а на небето нямаше и едно облаче. Морето бе гладко като тепсия.

На мостика бе спокойно - не се очакваха промени във времето, а автоматизираната система за противодействие на течението държеше кораба на зададените координати.

На задната палуба обаче положението бе съвсем различно. Десетима мъже и жени се бяха скупчили около два котвени крана и приготвяха за потапяне два подводни апарата.

Наричаха тези подводници „скарабеи“. Те не бяха тесни и подобни на пури като повечето подводни машини, а плоски и широки, с голяма, изпъкнала предна част, изработена от десетсантиметров прозрачен полимер, както и източена задница, пълна с екипировка, батерии и контейнери с баласт. Мини-двигателите се разполагаха в няколко къси тръби от двете страни на корпуса, подобно на кьси крачка, а точно под носа стърчаха две механични ръце, които приличаха на щипци на бръмбар.

„Скарабей I“, боядисан в сигналнооранжево, беше по-старият модел. „Скарабей 2“ пък бе яркожълт, цветът на експерименталните апарати. Едва преди месец бе изля­зъл от фабриката. Беше по-мощен, имаше нови, по-издръжливи батерии и контролен пулт с тъчскрийн.

От палубата над суетящите се моряци Пол Траут наб­людаваше с интерес приготовленията, макар да не въз­намеряваше да се спуска с която и да е от подводниците.

Пол притежаваше размерите и физиката на професио­нален баскетболист, макар самият той да признаваше, че им отстъпва и по координация, и по атлетизъм. Това, което му липсваше в спортните умения, той наваксваше с блес­тящ ум. Надарен геолог, той и съпругата му Гамей често помагаха в най-важните научни изследвания на НАМПД.

Гамей беше доктор по морска биология и бе направила няколко много важни открития на нови видове.